Crazy By Nature

Малко са нещата, които съм “изпуснала” някога. Винаги, когато е можело нещо да ми се случи или аз да случа нещо - просто е ставало. Everything happends for a reason. Тия дни се замислих колко са нещата, за които истински съжалявам, че съм изтървала да “случа”. Не са много. Не са и непоправими и необратими… Всеки път като се засиля да ги “случвам” ме обзема някакво неопределено усещане - не е тъга, не е и радост, не е и чувство на удовлетвореност от това, че нещо е наваксано.
Повтарям си гласно и негласно, че един път се живее и ако на човек му се поднася някаква възможност, каквато и да е тя - трябва да се хване. Ако ще и това да е само за един миг.

If you had one shot or one opportunity
to seize еverything you ever wanted for ONE moment
would you capture it, or just let it slip?

I`ll capture it. И така съм правила винаги.
До момента.

Замислих се и как докато бях дете бях отворена към всеки и всичко. Не се притеснявах да се усмихвам на непознати каки и батковци, лели и чичовци. Не само отвръщах на поздрава с поздрав, а и бях тази, която първа поздравява. Не се стеснявах да заговоря или да се заиграя с други непознати деца. Просто чувствах близък всеки…
После порастнах. И сякаш започнах да се страхувам от тази твърде голяма доза общителност. Неусетно ми е станало трудно да започвам разговор с непознат, а понякога дори ми е невъзможно. Самата идея ме плаши. А ако мен ме заговорят - струва ми се странно.
Всичко това в личен план разбира се, в служебен е точно обратното.

Какво правих тия дни? Почивах. Активно. Правих неща, които обичам да правя - мързелувах, протягах се, спах, търках си подметките по улиците, хапвах, пийвах, говорихме си глупости. Не бях сама - нещо много важно за мен. Обичам да има хора наоколо, хубави хора.
Ако можеше уикендите да са от 4 дни, вместо от 2 - щеше да е страхотно!
Днес е поредния понеделник, който ми се ще някак да прескоча и да продължа със съботно-неделните си занимавки… мда. Чувствах се така, все едно съм на морето - шепа усмихнати хора наоколо, бира, жега, ставане по обед, следобедна дрямка (докато другите се забавляваха край басейна)

Искам да споделя нещо от “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис

Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.

Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.

Отново отекна вътре в мен,…, ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек… Един разум, който се вслушва в това…предизвестие, се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло във всяка отлитаща завинаги секунда.

Половинчатите работи- половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой!

С това последното не съм сигурна дали съм съгласна или не… ще ми се да мога да стигна до край, но… (колкото и да го мразя този израз) не мога. Все още имам хиляди неща на върха на езика и тъпо и упорито отказват да изплъзнат от там. Пиене ли ми трябва? Или какво… може да пробвам някоя вечер къркайки си кротко някъде - да взема да си счупя езика и да изплюя всичко, което седи на върха му - станало е толкова много, че скоро ще затлачи и устата и мозъка ми (поне тоя, който е останал).

Eто нещо за слушане… пък дано ви хареса. Много нежно, мда… Ако изключа припева - всичко останало го усещам и аз. Припева някак не искам да си го припявам. Една забележка към самото парче - твърде… бавно ми е… и лишено от “музика”, но пък какъв глас, а? Ако на някой му се играе и миксира нещо (тук имам предвид таласъма) - нека ми го метне и на мен, в някакъв по-нормален ритъм и по-музикално… Музиката ако можеше да наподоби поне малко това, което съм показала тук - щеше да е перфектно.

When the routine bites hard
And ambitions are low
And resentment rides high
But emotions won’t grow
And we are changing our ways
Taking different roads

…

публикувано от: Sis ; етикети: relax, глупости, книги, лично, мисли, музика

Последната седмица основната тема, която наистина живо ме вълнуваше беше… лаптопа ми. Имах неблагоразумието да го залея с вода (не е важно как се е случило, важното е, че се случи!). Успях да го изключа по нормалния начин, да разкача кабела, да махна батерията… Ден по-късно го пуснах и установих, че клавиатурата никаква я няма… май. Започна едно скубане на косата, прихвана ме една параноя, че е твърде вероятно да съм омазала стабилно нещо из машината. В крайна сметка лаптопа замина уж на поправка. В петък, взимайки го от “поправката” момчетата ми обясниха, че всъщност нищо не са му поправяли Просто са свалили kbd-а и са оставили нещата в ръцете на слънцето и жегата. Всичко е изсъхнало, поочистили са малко прах и са го сглобили. Воала - Тошибата си е съвсем наред, никакви забележки нямам Не и е подменяно нищичко! Единственото неудобство беше, че трябваше да ползвам един оборотен Сименс на 100 години, както и че цялата ми информация беше далеко от мен. Давам си сметка, че ако това се беше случило 3-4 месеца по-рано, когато се размотавах с Асус-а най-вероятно в момента щях да страдам много
Обещавам си да започна да си правя бекЪп на всичко на всеки 2 седмици. Сега се отървах без нищо, ако изключим загубеното време и почти непосилните за мен в момента крайни срокове за 3-4 проекта. Стискам зъби де, ще наваксам и ще гледам да се впиша в тях! Мразя да закъснявам, мразя и да чакам някой/нещо.

Другото… преминах през някакъв мой си моментен катарзис - това го отбелязвам за себе си. Не искам да минавам през такива състояния, ще ми се да мога да ги контролирам изцяло.

Друго… говорих много, казах много неща - и в служебен, и в личен план. Личния в момента не е важен - не е нещо кой знае какво. В служебен - да видим колко ще е имало файда от приказките.

Друго… осъзнах, че напоследък се научавам да правя неща, които тотално не са ми били присъщи никога - ровичкам из db, правя поправки; научила съм се да сплитам кабели… научила съм се да слагам щепсели… научих се да следя повече от 4 неща накуп (до сега се бях тествала с до 3 ГОЛЕМИ накуп) - незнайни са човешките способности…

Друго… имам огромното желание ако има как - всяка божа вечер да ходя по тъмно на Копитото с още някой, да си взимаме по една кутийка с бира и да я изпивам бавно там горе. Без да ми се налага да говоря. Просто да съзерцавам и да се оставям на мислите си. Да изпуша 3-4 цигари и… да се върна рИфрешната обратно в София. Мястото е направо хипнотизиращо, толкова много ми харесва, че чак се вцепенявам и наистина забравям да говоря, забравям, че има и други хора, забравям, че е нормално да се общува. За мен това е перфектното място за тихо съзерцание и общуване без думи. Някога, докато живеех в Търново, по подобен начин се чувствах вечер седейки на портите на Царевец, или пък долу, до реката, под паметника на Асеневци.

Друго… иска ми се да мога да променям много неща със “ЩРАК!” Би било прекрасно! Няма да е нужно някой да чака и да се мъчи - просто ще ми се обажда и аз ще подреждам нещата моментално.

Друго… иска ми се да ми се случи нещо голямо и значимо. И да не е свързано с проблеми - с тях се оправям перфектно, колкото и големи да са. Нда, вече имам самочувствието на особен род дебилно говедо, което нищо не е в състояние да събори. Да ме разклати леко - да, за ден/два макс. Ама да се събори - naaaah, i don`t think so. Това всъщност май не е плюс, а е повече минус. Жените трябва да са нежни, раними, трябва да търсят закрила… и да кимат разбиращо с глава когато някой им споделя нещо - е, аз съм затрила някъде по трасето тия изредените неща.

Налагам си да не мисля за минали неща - те затова са минали, за да си седят необезпокоявани там някъде във времето и да не се повтарят. Място не мога да си намеря в настоящето - гони ме някаква неописуема носталгия към миналото - все едно съм емигрант, само че не в друга държава, а в друго време и… си мрЪнкам за моето. За бъдещето - дори нямам време да си помисля за него. В тая връзка - бях на един курс по Йога. Лектора каза нещо много вярно - човек няма как да получи покой и да усети нирваната, ако е “в кутията” на миналото, ако постоянно се притеснява за бъдещето - притеснението е напълно безмислено в тоя случай, а ако не се научи да мисли за тук и сега - човека е обречен да е нон-стоп неспокоен и неудовлетворен. Най-важно е дишането - то е тук и сега… и има хора, които дишайки с правилните упражнения са много по-близо до самоопознаването си отколкото нас - вечно мислещите и премислящите… Важни са тук и сега. Важно е ако има емоции - да им се отдаваш: ако ти се плаче - да плачеш, ако ти се смее - да се смееш, ако си пас… да си пас. Колкото повече обременявам мозъка си с другите две крайности (в лицето на миналото и бъдещето) - толкова по-трудно ми става… заспиването.

Друго… завърнах се от парти днес. Офиса ми в Пловдив стана на една година. Честит им рожден ден на всички там! Да са живи и здрави всичките ми шамандури от там - златни са! Успешни и дейни хора, които знаят какво се очаква от тях и по никакъв начин не ме оставят разочарована от избора си и работата си с тях. Получи се добро парти, вилняхме толкова много, че в момента нямам мускул, който да не ме боли Големи танци, голямо подскачане, голямо чудо, ей! Препоръчвам хотел Дияна, в района на хотел Здравец (Пловдивско) - условията са прилични (нови мебели, чисти чаршафи и кърпи), баните не са подновявани и са старички, но са почистени добре! Има голяяямо помещение, което се води за ресторант, но всъщност е страхотна зала за партита с невероятно голям дансинг Откарах до към 5 сутринта подскачайки - някога правех така на Метрополис Варна, ех! Добре, че си бях с кецовете И добре, че компанията там беше толкова добра, че даже и през ум не ми е минало да посядвам за почивка или пък не дай си боже да съм скучала! Пях, много. Като казвам много - значи много. Представих се доста добре на караокето с Aerosmith - Dream on и Alice Cooper - Poison, хехе… Ще мине малко време докато гласа ми съвсем се завърне
A, да - нощувката на това място е 20 лв. Обхвата на телефоните постоянно се губи, няма интернет - перфектното място за почивка (ама за не повече от 3 дни в моя случай - иначе ставам абстинентна за цивилизация и… особно раздразнителна)! И в същото време Пловдив е на 15 -20 км макс

Друго… ето нещо любимо от “Трейнспотинг”, за което се сетих докато си бъбрех с таласъма:

и един от коментарите в тубата:

Choose life. Choose a job. Choose a starter home. Choose dental insurance, leisure wear and matching luggage. Choose your future. But why would anyone want to do a thing like that?

Well…

публикувано от: Sis ; етикети: casper, relax, глупости, мисли, честит рожден ден

Някога наистина пишех съчинения на тая тема. След всяка ваканция. Поне до четвърти клас беше така.

Well…
Много почивни дни, много нещо!
Бях си взела отпуска още от 24.04, в това число и за 29 и 30.04, та общо 12 дни не се докоснах до нищо служебно. Или почти не се докоснах… Какво правех - мотах се. Видях се с приятели, които не бях виждала от цифра време. Ходих си до Стара Загора, ходих си до Габрово, ходих до Търново. Разнообразих Няма да лъжа обаче, че особено последните 4 дни бях на път да се сдухам от скука… и от скука в крайна сметка се прибрах в София.

Докато бях в Габрово изчетох двете книги на Педро Хуан Гутиерес - “Мръсна хаванска трилогия” и “Кралят на Хавана”. Не са лоши. Напомня ми малко на Ървин Уелш - наркотици, насилие, мизерия и безразборен секс. Може би не е толкова брутален, колкото Уелш, но все пак… Както и да е - харесаха ми, действието се развива бързичко. “Мръсна хаванска трилогия” само изглежда дебела - тези близо 400 страници ги прочетох точно за един ден, на един дъх. И все пак ще се въздържа от препоръки - малко хора си падат по “грозни картинки”, а описаните неща в тези две книги са доста грозна част от живота, преразказана изключително… натурално. За себе си съм сигурна, че излезе ли още нещо от този автор - ще си го взема.
Прочетох отново “Пътеписи” на Мартин Карбовски - и него го харесвам заради начина му на (по)казване на нещата. Специално тази книга мога да я прочета ощя няколко пъти - няма да ми писне.
Взела съм си и “Second life” на Станислава Чуринскиене - да видим кога ще остане време и за нея. Взех я заради заглавието и заради кратката бележка на корицата и… А и може би защото аз самата съм част от интернет-емигрантите - прекарвам голяма част от времето си в Мрежата - работя, чета, слушам музика, филми… и нервнича когато нямам връзка с интернет. Поне си признавам. Силно се надявам книгата да не ме уплаши.

В понеделник се занимавах с чистене… уж. Вечерта открих “Сезона на ментата” - едни познати минаха вечерта за малко и освен двулитровата бира носеха и едно шише мента, което обаче само аз едва наченах… В крайна сметка бутилката я изпихме с таласъма, още същата нощ.
Зяпахме и филми - силно препоръчвам “Ергенско парти” - 2 част! Много се смях! Свежо филмче, с което може да се разпусне и да се убие време. Та… гледайте
“Кънки с остър връх 3″ също не e лошо филмче, неангажиращо такова… През цялото време се мъчех да се сетя какво представляваше първата серия. Е, още се мъча
Малко се спа като цяло, ама то за мен си е нормално това… И тук ще “млъкна”, щото нещо ми се “схваща мисълта” като се сетя и за другите неща около последните 2 - 3 дни. Пък и съм поддръжник на идеята, че понякога е по-добре да си мълчим.

А, да! Щях да пропусна да честитя и тук поредния домашен любимец на мамчето, хехе… Сладур! Да е жив и здрав и да не я ядосва много. Да стане голямно и умно куче! А колко грижи ги чакат…

Първия работен ден мина като… челен удар с влак! Ужас… Надявам се обаче бързо да вляза в релси. А как ми липсват хората от Пловдив - не е истина. Напоследък често се сещам за тях, и те за мен, ех!
Останах много приятно изненадана от deni_f - днес ми се обади по телефона и чак не можех да повярвам, че я чувам… съвсем наскоро бях правила опити да и звънна, но точно в тия моменти тя пък е била с изключен телефон. Аз пък бях започнала да се чудя какво става с нея, къде се затри така… Поговорихме около 10 минути, колкото да обменим набързо тя как е, аз как съм, какви са ни дестинациите и в най-общи линии какво ни се е случило за последните 2-3 месеца… Все повече ми се иска наистина да успея да навия някой и да и гостуваме лятото за 4-5 дни в Италия. мрЪн, и за нея ми домъчня сега…

Плановете… плановете са в неделя да се разходим някъде извън София. Ще взема да привикам още някой, стига да не обърка намисленото - нещо, което също е обичайно срещано явление при мен.

И последно:
SiSe - The Truth -> ей това ми го пратиха снощи - така, да съм чуела и да съм се приспивала с нещо лежерно, много нежно и успокояващо. Никога преди това не бях чувала за тази изпълнителка/група (?!?) SiSe. Слушах! Напомня ми за Шаде.

Tell me the truth and I’ll tell you lies,
Don’t be confused by my big disguise,

‘Cause I walk away
While you will just stay

Както и да e, качих песента, само за да покажа на народа какво слушам цял ден днес

публикувано от: Sis ; етикети: casper, relax, глупости, книги, лично, музика, път, филм

Long time no seen…
Загубих си музата за писане. Който я намери - веднага да ми я върне!
Спомням си моментите от “преди” - онова “преди”, в което пишех като обезумяла където ми попадне - по чинове, по тетрадки, по касови бележки, по салфетки, по хвърчащи листи. Ех! Май тогава още не се бях пристрастила към клавиатурите и тъпо и упорито си пишех писма по начина, по който се пишеха “едно време”. И не само писма. Някъде в бюрото ми в Стара Загора, че и из къщата в Габрово, все още се мотат едни тетрадки (5 или 6 броя бяха), голям формат, в които има изписани толкова много неща, чеее…. Признавам си, тия тетрадки ме е страх да ги отворя и да ги препрочитам, защото там вече призраците са много. И си седят затворени между дебели корици. Призраци от преди повече от 10 години, хехе…

Както и да е, не това беше идеята
Първо да съобщя на народа, който се вясва чат-пат из тоя блог, че кака ми starly взе че се хвана на хорото на блогърите. Ако някой проявява любопитство - може да види какви ги говорят мишките в главата и точно ТУК.
Дано е по-редовна от мен в момента И по-позитивна.

Следва… следват снимки от едно уникално за мен място - Рилския манастир.
Ходила съм там и преди време. Уникално! Е, сега беше топло, беше фраш с народ, миришеше на мекици… Но все така хубаво. Снимките са от преди 2 или 3 седмици (по бегли спомени), мотахме се до там с каката, с идеята да не виждаме никой познат и да избягаме за малко от София.
Жалкото е едно - че и там е взело да става комерсиално.

Изкарах 2 приятни и ползотворни дни в Хисар - месечна среща с колеги… Имах възможността да се видя с хората, с които общувах ежедневно по телефона преди да се преместя в София (и сега общуваме, ама през ден ) Стоян не го бях виждала от цифра време и му се радвах като на билет за Whitesnake Прехвърлих си лентата назад и … ами порастнали сме за 2 години в тази компания - нямаме нищо общо с плахите млади хора, които бяхме в началото, когато създавахме нещата на принципа на пробата и грешката и на… вярата! Сега пак сме млади (мечтииии и заблудииии), но сме смели. И отстояваме мнението си. И знаем цената си. Станали сме страшно уверени в себе си… израстнахме, мда… Абе то това си е отделна тема за писане - “Аз “преди” и “след” Изи”
Та, престоя в Хисар не беше скучен. Имах възможност да отскоча до Старосел - намира се на не повече от 15 км от градчето, има хубав път до там За жалост нямах шанса да влезна в могилата - беше затворена за посетители след 17.00. За сметка на това процепите между скованите набързо дъски на импровизираното подобие на шатра бяха достатъчно големи, че надничайки през тях да видя това, което ме интересува. Снимки на самата шатра не направих - не си струваше, но пък имах други попадения, като например следната гледка към долината…

Цветовете бяха неповторими!

А такава антика за последен път видях като дете, когато баща ми ме вкара с него в поделението, в което работеше. В този камион се оказа, че живее… охраната!!!

Много народ ме пита как се чувствам в момента. Ами отговора не е кратък, не е и еднозначен.
Преместих се в новата квартира! В Стрелбище съм, на кръстовището на бул. България с ул. Гоце Делчев. Лесно място, удобно - на 5 минути от НДК с кола, на 20 - 30 мин. (ако карам по междублоковите пространства) от “Люлин” (където се намира офиса ми). Силно се надявам да не ми се налага да си пренасям скоро багажа нанякъде… Квартирата не е никак лоша, прилично обзаведена, едновременно просторна и уютна… чувствам се като удома си (то аз май и на гости като ходя се чувствам така). С Петя си живеем в мир и разбирателство Имаме си една голяма стая, в единия край е обособен кухненски кът+трапезария, в другата част - хол. Имаме “читалня” - така поне твърдеше хазайката ни. В момента “читалнята” е нещо като… и аз не знам какво, ама там стои дъската за гладене, ютията, сушилник, шкаф пълен с празни кутии (от пренасянето)… Имаме си 2 ОГРОМНИ спални, баня, тоалетна и т.н. Добре е! Имаме си и портиер на входа, което за параноик като мен е огромен плюс! Има и видеокамера на входа - ако портиера го няма и ми звъннеш от звънците долу, за да ти отворя - преди да направя каквото и да било ще те видя на малкия монитор, който е монтиран над входната ми врата! Гъзария! Сигурност му е майката Другия плюс е паркинга - има си паркинг, с бариера, на който паркират само коли на живущите в блока. Към момента този паркинг си седи полупразен, та поне нямам дилеми от рода на “къде, по дяволите (!!!!), да паркирам”, каквато дилема обичайно ме спохожда отивайки в центъра.

Дали ми харесва това, което правя сега - да. Импонира ми. Аз така или иначе все чопля и нищя нещо - сега поне се опитвам да го правя професионално. Плюсове и минуси - много, няма да ги изреждам. Едно обаче е безспорно - далеч по-спокойно ми е и далеч по-нормално живея.
Останах малко далеко от хората си обаче… Някак… уж щях пак да съм близо до тях, а на практика не е така. Мислех си и че ще ги виждам понякога - май и в това съм се лъгала… Все си мислех, че идвайки в София това не означава, че никога повече няма да пътувам и да виждам хората от офисите из страната. Бях си изградила представа, че поне веднъж месечно ще се налага да ходя някъде… Уви Липсват ми - ето това е истината. Забила съм се в този софтуеър и… хората остават доста далеко. А ми се иска някак да ги избутам по-напред.

публикувано от: Sis ; етикети: relax, живот, мрЪн, път, снимки