Преди време в блога на таласъма бях писала един коментар за спомените.
И ето на - чоплейки из галериите си попаднах на снимка от 2000 г. С много хора. От Плевен… 3 в 1 - хем спомени, хем размисли, хем и таласъма го има вътре…
Минах и през блога на мамчето, и нейните писания ме наведоха на разни мисли и мили спомени, мдааа… Беше 98, точно бях завършила гимназията и бях приета в университета, работех в зала в Търново, опитвах се да уча (май успявах, щом все пак успях да завърша без особени трудности). Взимах само нощни смени и всяка вечер бях онлайн. Определено игрите не ми бяха слабост, филмите ми писнаха, Фнет също, Далнет - също… Не помня как попаднах в уеб чата на стария гювеч. Помня, че вътре нямаше как да се влиза с Mirc, помня и че нямаше възможност за привейт месидж и всичко се пишеше по “общата”. Помня, че в началото (моето начало поне) в този чат влизахме петнадесет човека, вечер достигахме до към двадесет и пет… И си викахме “ебаси калабалъка”… Кой е предполагал, че сега същия този канал ще събира в себе си над 1200 и души. Познавам всички “стари кучета”, от едно време. Имам прекрасни спомени с тези хора!
Първия ми мийт беше в Плевен - 99 г. мисля. Ех. Спомени. Тук въздъхвам отново и се сещам за една папка в мейла ми в gbg.bg пълна със стари писаници от тогава. Но, да се върна на Плевен - повода беше някакво парти, май на suzi, което в последствие май стана драма… както и да е. Напъвам се да се сетя и за дата, но уви, не успявам 
По сесия ще да е било - щом не съм била на работа и не съм имала и лекции… На това парти се запознах с deni_f, domaxxx, The_HeX, Casper` (тогава беше с апостроф куче, колкото и да не искаш да го ползваш тоя апостроф в момента 
), Mancini, Vick… и още, и още… Още тогава се зарекох това да не е последното ми виждане с част от тези хора. Последваха чести гостувания у deni, рожден ден на вилата на Casper, посрещане на Antonio, някакъв трип с deni, domaxxx, Antonio, Red_Devil и моя милост до Троян и обратно. Веселба! В общи линии в началото на студентските си години циркулирах доста сериозно между Плевен и Търново. И много по-рядко до Стара Загора. Знам какво си мислите - не може да е било току-така. НЕ, не беше - прави сте. Ама няма да разказвам - подробностите са си вътре в мен, от време на време хващам една клечка и чопля в пепелта и… понякога излиза някой неугаснал въглен…
Помня и първото ми ходене в София и безумното ми посрещане от по-голямата част софийски представители на стария “гювеч”. Няма да забравя Ohcho, POZITRON, poky i welee как разнасяха едни водки по пероните Помня и как където и да влезехме - в крайна сметка все ни гонеха (наистина не знам защо! бяхме си съвсем нормални ). Помня събиранията на Витоша - ей Богу, тогава се почупвахме! И в буквалния, и в преносния смисъл… Май точно тогава за пръв път се видях очи в очи с Иво, а преди това бяхме изкарали около година в ежедневно чатене. Помня и как се бъзиках с кака ми starly, че е момче - и доста хора, които не я бяха виждали се връзваха. Помня неизброимите срещи пред НДК по-късно, когато канала беше започнал да се разраства и отдавна беше минал периода на единствено достъпен през уеб Срещите бяха мноооого, ама много! Даже сега като се разписах се сещам и за периода, в който тъпо и упорито бях зарязала и учене и всичко и се бях засилила към София с идеята да си намеря работа и да не мръдна от там (близо 10 години по-късно мерака ми за тази проклета София не се е изпарил!). Луда работа… ама весела. Е, не винаги беше весело, но… емоциите бяха хубави (тук си отварям тази скоба, за да си напомня един ден да взема да напиша мемоари за 3ма много важни за мен човека от онова време, с които и до ден днешен поддържам контакт - таласъма, Иво и Ohcho).
После изведнъж всеки го повлече нещо и се пръснахме - някои заминаха на майната си, други останаха, но някак си загубихме дирите, трети се изпожениха, че даже и деца имат. Поддържам контактите си с 5 или 6 човека, основно с тия тримата дето изредих преди малко, с кака ми starly, със злат чат-пат и с Фения (която напоследък явно ми е сърдита ).
Стана ми хем хубаво, хем тъжно сега. Върнах се много назад. Давам си сметка, че някога исках да съм в София заради ограничен кръг от хора. Сега пак е така. Хубавото е, че ограничения кръг от хора си е същия от едно време…
Напоследък често си отварям споменатата поща в gbg.bg, не я ползвам от години, но вътре имам архиви. Имам си папка Casper, папка Don, папка Ohcho… има толкова мили неща из тия папки и в същото време толкова трудни за “вадене наяве”… и толкова много спомени и думи, думи, думи… думи, в които сме вярвали. Май и сега вярваме де, щом все още се търсим и се виждаме, а с Иво дори работим заедно…
Спомените ме погнаха. Беше толкова хубаво и весело, такива незабравими случки… толкова чисти чувства и отдаденост на момента, без мисъл за “после”. мрЪн Аз им бягам, защото онова емоционално девойче, което изразяваше чувствата си на хартия и не се срамуваше да ги дава и показва на който трябва… това девойче май го няма сега.
Сега пак има емоционалност, но и демонстрация на… сила и инат.
Понякога се надъхвам със следното:
На този свят няма невъзможни неща, така че, вместо да чакаш безцелно на релсите, хвани на стоп някоя кола, която ще те закара до някое ново приключение, а то ще ти помогне да повярваш в нещата от живота. Неща, прости като да помогнеш на някого и сложни като да се влюбиш.
А понякога, като тази нощ, се застоявам на машината си и се заравям из архивите ми качени на разни мейли… и ми се иска да върна времето назад и да ги изживея същите неща, със същите хора.