Jun 02

Последната седмица основната тема, която наистина живо ме вълнуваше беше… лаптопа ми. Имах неблагоразумието да го залея с вода (не е важно как се е случило, важното е, че се случи!). Успях да го изключа по нормалния начин, да разкача кабела, да махна батерията… Ден по-късно го пуснах и установих, че клавиатурата никаква я няма… май. Започна едно скубане на косата, прихвана ме една параноя, че е твърде вероятно да съм омазала стабилно нещо из машината. В крайна сметка лаптопа замина уж на поправка. В петък, взимайки го от “поправката” момчетата ми обясниха, че всъщност нищо не са му поправяли :) Просто са свалили kbd-а и са оставили нещата в ръцете на слънцето и жегата. Всичко е изсъхнало, поочистили са малко прах и са го сглобили. Воала - Тошибата си е съвсем наред, никакви забележки нямам :) Не и е подменяно нищичко! Единственото неудобство беше, че трябваше да ползвам един оборотен Сименс на 100 години, както и че цялата ми информация беше далеко от мен. Давам си сметка, че ако това се беше случило 3-4 месеца по-рано, когато се размотавах с Асус-а най-вероятно в момента щях да страдам много :)
Обещавам си да започна да си правя бекЪп на всичко на всеки 2 седмици. Сега се отървах без нищо, ако изключим загубеното време и почти непосилните за мен в момента крайни срокове за 3-4 проекта. Стискам зъби де, ще наваксам и ще гледам да се впиша в тях! Мразя да закъснявам, мразя и да чакам някой/нещо.

Другото… преминах през някакъв мой си моментен катарзис - това го отбелязвам за себе си. Не искам да минавам през такива състояния, ще ми се да мога да ги контролирам изцяло.

Друго… говорих много, казах много неща - и в служебен, и в личен план. Личния в момента не е важен - не е нещо кой знае какво. В служебен - да видим колко ще е имало файда от приказките.

Друго… осъзнах, че напоследък се научавам да правя неща, които тотално не са ми били присъщи никога - ровичкам из db, правя поправки; научила съм се да сплитам кабели… научила съм се да слагам щепсели… научих се да следя повече от 4 неща накуп (до сега се бях тествала с до 3 ГОЛЕМИ накуп) - незнайни са човешките способности…

Друго… имам огромното желание ако има как - всяка божа вечер да ходя по тъмно на Копитото с още някой, да си взимаме по една кутийка с бира и да я изпивам бавно там горе. Без да ми се налага да говоря. Просто да съзерцавам и да се оставям на мислите си. Да изпуша 3-4 цигари и… да се върна рИфрешната обратно в София. Мястото е направо хипнотизиращо, толкова много ми харесва, че чак се вцепенявам и наистина забравям да говоря, забравям, че има и други хора, забравям, че е нормално да се общува. За мен това е перфектното място за тихо съзерцание и общуване без думи. Някога, докато живеех в Търново, по подобен начин се чувствах вечер седейки на портите на Царевец, или пък долу, до реката, под паметника на Асеневци.

Друго… иска ми се да мога да променям много неща със “ЩРАК!” Би било прекрасно! Няма да е нужно някой да чака и да се мъчи - просто ще ми се обажда и аз ще подреждам нещата моментално.

Друго… иска ми се да ми се случи нещо голямо и значимо. И да не е свързано с проблеми - с тях се оправям перфектно, колкото и големи да са. Нда, вече имам самочувствието на особен род дебилно говедо, което нищо не е в състояние да събори. Да ме разклати леко - да, за ден/два макс. Ама да се събори - naaaah, i don`t think so. Това всъщност май не е плюс, а е повече минус. Жените трябва да са нежни, раними, трябва да търсят закрила… и да кимат разбиращо с глава когато някой им споделя нещо - е, аз съм затрила някъде по трасето тия изредените неща.

Налагам си да не мисля за минали неща - те затова са минали, за да си седят необезпокоявани там някъде във времето и да не се повтарят. Място не мога да си намеря в настоящето - гони ме някаква неописуема носталгия към миналото - все едно съм емигрант, само че не в друга държава, а в друго време и… си мрЪнкам за моето. За бъдещето - дори нямам време да си помисля за него. В тая връзка - бях на един курс по Йога. Лектора каза нещо много вярно - човек няма как да получи покой и да усети нирваната, ако е “в кутията” на миналото, ако постоянно се притеснява за бъдещето - притеснението е напълно безмислено в тоя случай, а ако не се научи да мисли за тук и сега - човека е обречен да е нон-стоп неспокоен и неудовлетворен. Най-важно е дишането - то е тук и сега… и има хора, които дишайки с правилните упражнения са много по-близо до самоопознаването си отколкото нас - вечно мислещите и премислящите… Важни са тук и сега. Важно е ако има емоции - да им се отдаваш: ако ти се плаче - да плачеш, ако ти се смее - да се смееш, ако си пас… да си пас. Колкото повече обременявам мозъка си с другите две крайности (в лицето на миналото и бъдещето) - толкова по-трудно ми става… заспиването.

Друго… завърнах се от парти днес. Офиса ми в Пловдив стана на една година. Честит им рожден ден на всички там! Да са живи и здрави всичките ми шамандури от там - златни са! Успешни и дейни хора, които знаят какво се очаква от тях и по никакъв начин не ме оставят разочарована от избора си и работата си с тях. Получи се добро парти, вилняхме толкова много, че в момента нямам мускул, който да не ме боли :) Големи танци, голямо подскачане, голямо чудо, ей! Препоръчвам хотел Дияна, в района на хотел Здравец (Пловдивско) - условията са прилични (нови мебели, чисти чаршафи и кърпи), баните не са подновявани и са старички, но са почистени добре! Има голяяямо помещение, което се води за ресторант, но всъщност е страхотна зала за партита с невероятно голям дансинг :) Откарах до към 5 сутринта подскачайки - някога правех така на Метрополис Варна, ех! :) Добре, че си бях с кецовете :) И добре, че компанията там беше толкова добра, че даже и през ум не ми е минало да посядвам за почивка или пък не дай си боже да съм скучала! Пях, много. Като казвам много - значи много. Представих се доста добре на караокето с Aerosmith - Dream on и Alice Cooper - Poison, хехе… Ще мине малко време докато гласа ми съвсем се завърне :)
A, да - нощувката на това място е 20 лв. Обхвата на телефоните постоянно се губи, няма интернет - перфектното място за почивка (ама за не повече от 3 дни в моя случай - иначе ставам абстинентна за цивилизация и… особно раздразнителна)! И в същото време Пловдив е на 15 -20 км макс :)

Друго… ето нещо любимо от “Трейнспотинг”, за което се сетих докато си бъбрех с таласъма:

и един от коментарите в тубата:

Choose life. Choose a job. Choose a starter home. Choose dental insurance, leisure wear and matching luggage. Choose your future. But why would anyone want to do a thing like that?

Well…

публикувано от: Sis ; етикети: , , , ,

Feb 07

Честит рожден ден на мен, станах на 27 днес, ех :)
Да съм жива и здрава - това е най-важното.
Благодаря на всички, които се сетиха за скромната ми особа днес и ме затрупаха с хубави пожелания!
… и ще почерпя!

публикувано от: Sis ; етикети:

Jan 17

Ding! 4 години блогване! Хоули моули :) Няма друго нещо, което да е успяло да задържи вниманието ми толкова време.
Да ми е честита 4тата година, в която вадя на публичен показ разни неща от ежедневието си. И в момента ми е трудно да кажа, че с този блог съм открила топлата вода - мнеее, далеко съм от мисълта. Само че това е моето си място! И ако трябва - на инат ще си го поддържам, доколкото мога. Ще направя всичко възможно да увелича “времевия си ресурс” и да опровергая чаршафа, относно честотата на постване тук:
[13.1.2008 00:34:39] Каспи says: 2005 - 111
[13.1.2008 00:34:45] Каспи says: 2006 - 87
[13.1.2008 00:34:51] Каспи says: 2007 - 33
[13.1.2008 00:35:33] Каспи says: 2008 - ?
[13.1.2008 00:36:03] Каспи says: по сметки 7-8 тряя напрайш
Повече ще са! Гаранция. Предстоят ми интересни неща и промени (надявам се на промени, настина!) и… ще видите, че неговата прогноза няма да е точна! :)

***

Обадиха ми се от сервиза на Пежо - доставили са необходимите части от Франция, предстои сглобяване и цялостно боядисване, поне доколкото разбрах. Добрата новина е, че няма никакви поражения по ходовата част на автомобила! Ни-ка-кви!!!
Тук е момента да направя реклама на въпросния сервиз - не за пръв път колата ми влиза в сервиз на Франс Ауто, но няма друг сервиз като оторозирания представител РЕАЛ ВД в Пазарджик - отлично отношение към клиента, организирани, страшно бързи. Никога не ми се налага да си “записвам час”, винаги приемат колата на секундата, дребните неща ги оправят за едно кафе време. Как ме обслужиха сега? Обадих се по телефона, още докато чаках пътна помощ да дойде, казах им коя съм, обясних в общи линии видимите поражения по автомобила и попитах каква е вероятността да го приемат веднага. Отговора беше “Докарайте колата тук, ние ще организираме останалото”. Нека подчертая, че случката на Ивановден се случи на автомагистрала Тракия, в отсечката между Стара Загора и Чирпан. Настоявах обаче пътна помощ да закара колата ми именно в Пазарджик, въпреки че сервизи на Пежо има и в Стара Загора, и в Хасково, и в Пловдив - далеч по-близки градове! Какво се случи след това? Пристигайки в Пазарджик, в сервиза колата беше разтоварена, застрахователя ме чакаше на място, взе ме със собствената си кола, закара ме до централата, където попълних уведомлението, оставих протокола от КАТ, след което същия човек ме върна обратно в сервиза. Цялата процедура отне не повече от 30 минути! За 30те минути, в които си попълвах уведомлението - колата ми вече беше вкарана в бокса! А застрахователя си описа щетите. Пожелаха ми лек ден, междувременно бяха почерпили двама от колегите ми с кафе :) Два дни по-късни ми звъннаха, за да ми кажат подробностите - кое ще сменят, колко време ще им отнеме цялостното оправяне на колата и т.н. В крайна сметка при добро време - вероятно другата седмица отново ще съм с моя си Пижо :) Можело и малко по-рано, зависело от боядисването…
Евала! Няма такива хора, няма такова отношение! Обещала съм си да ги почерпя - не защото ги подкупвам, а защото съм доволен клиент. Не ползвам услугите на този сервиз за първи път - знам, че действат максимално бързо, знам, че имат базата, знам, че имат добро отношение към мен в лицето на техен клиент! Примерно в Франс Ауто - Пловдив нещата не стоят така - там за една смяна на масло и въздушни филтри искат да ида с предварително записан час. В Стара Загора пък базата е … никаква. В Сливен са бавни… За София не искам да си помислям, имам някакви бегли представи от истории, които съм чувала от колеги.

***

Няколко дни не се спирам. Едва сряда е, а все си мисля, че утре е събота. Мечтииии… Мисля си как този уикенд няма да мърдам от леглото/фотьойла, освен ако не се наложи да се разходя до магазина за цигари. И мента! Пак съм го подкарала на кротко и самосиндикално пиене на летен “коктейл” мента+спрайт. Не знам дали е на добро, не знам и до къде ще стигна с този кротък битов алкохолизъм.
Нещо май се разболявам - втора седмица кашлям като луда, чак се задъхвам. Болят ме мускулите и ставите… Или да се готвя за някой зашеметяващ грип, или вече ме гони 3тата възраст! … Има някаква вероятност и цигарите да ми идват в повечко.
Поне 3 пъти годишно си казвам, че от утре няма да пуша! Е, днес е първия път за тази година. Знам, че сутринта докато си пия кафето вече ще съм забравила за заричането си и цигарата машинално ще бъде бутната в устата ми.

***

Успях да мина през Смолян, Кърджали, Хасково/Димитровград, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Карлово. До края на седмицата ми предстоят Велинград и Асеновград. Не е много, не е и малко път. Атестациите се оказаха нелека задача и определено са нещо важно, което не трябва просто да се “разпише” с хората по градове, а да им се “продаде”. За момента съм оптимист, че нещата ще се случват в желаната посока… имам леки притеснения за Карлово, но човек никога не знае!
Липсва ми Благоевград и Биби - бях свикнала с нея. Да, сега се чуваме през ден, говорим по много, обсъждаме нещата и си помагаме, ноооо не е както преди. Нищо не може да замени личния контакт - нито телефони, нито интернет, нито писма по пощата… нищо!!! :(

***

Заканила съм се този уикенд да не мръдна от квартирата!
Започнала съм да си записвам всичко, иначе забравям :( Разхождам се с един тефтер в чантата и го вадя при всяка моя среща (а те, срещите, не са малко). Старая се да отмятам всичко, да не пропускам. Яд ме е, че куп неща, които няког арешавах в движение - сега трябва да “прокарам” поне през двама човека… Въпрос на навици (а аз обичам навиците си!).

***

От сума време се каня да гледам A good year. Не само се каня - поне 3 пъти сядам да го зяпам и… заспивам :( Не защото филма е лош - напротив! Тази вечер за пореден път ще си го пусна, белким успея да стигна до края му.

публикувано от: Sis ; етикети: , , , ,

Dec 13

Да ти кажа, Tаласъм,
определено знам какво е да си на 26 години. Знам, че времето си минава неусетно, знам и че колкото и да не ни се иска - порастваме. Настигна ме, ей! Ама аз пък съм с една обиколка преднина :)

В момента доста неумело намеквам, че трябва да си разумен, като мен :P
Пожелавам ти преди всичко здраве, това е най-важното. Останалото са простотии. След това искам да ти пожелая да не се чувстваш нещастен и недооценен поне една година (догодина, вероятно ще ти пожелая същото). Гадно е да си мислиш, че никой/някой не разбира какъв си човек си. Изходът е само един – просто не трябва да ти пука, какво мислят останалите, които и да са те. Не трябва да ти пука и какво мислиш сам за себе си (ей това, май е най-трудното) – на тая “никаква” възраст винаги объркваме/забъркваме нещо.
Когато станеш възрастен ще трябва да правиш това, което трябва. Още минаваш за малък таласъм. Сега ти се е паднало да правиш, това което искаш… :) С някои малки изключения, естествено.
Пожелавам ти най-после да си върнеш усмивката…
И да си истински.
Помня, че се запознахме много отдавна. Пожелавам СИ да продължим да се познаваме, макар и с “прекъсвания”.

The Crystal Method - Keep Hope Alive.

ПоздраФ.

публикувано от: Sis ; етикети: , ,

eXTReMe Tracker