Crazy By Nature

Понякога си мисля, че преживяваме разни неща, за да можем да кажем, че са се случили. Не на някой друг, случиха се на мен. Понякога живеем, за да изравним разликата. Аз не съм луд, въпреки, че си мислиха, че съм. Живея в същия свят, в който всеки друг, но просто видях повече от него.
****************
Понякога животът може да започне наистина с осъзнаването на смъртта. Всичко може да свърши в момента, когато най-малко искаме. Най-важното в живота е да повярваш, че никога не е късно. Нещата винаги изглеждат по-добре когато си будна. Когато умреш има само едно нещо, което искаш да се случи. Искаш да се върнеш.

Най-после гледах “The Jacket” (превеждат го като “Усмиряване” или “Усмирителна риза”). Отдавна се канех да видя що за филм е. Още като излезе чух добри отзиви, след това и Nanera ми напомни за него. Е, днес най-после го изгледах. Едно такова замаяно ми е…
Creepy & crazy филм. И доста тъмен… Чак започнах да се чудя дали е възможно…

публикувано от: Sis ; етикети: филм

Не ми се разказва за посрещането на Нова година - нищо различно от друг път: познати, пиене, хапване, танци до 6 сутринта…

Преди малко изгледах Vanilla Sky с Том Круз, Камерън Диаз,Кърт Ръсел и Пенелопе Круз - определено никой от изброените не попада сред любимците ми, НО… филма разтърсва. Знам, знам че е стар, знам че излезе още 2001 година, но така и не се наканвах да го изгледам. Е, сега съм толкова впечатлена, че мога само горещо да го препоръчам на всички. От оня тип филми е, които след като изгледаш ти оставят доста въпроси, над които да мислиш. Сложен е, объркан и оплетен, но въздействащ. МНОГО!

“Спомняш ли си какво ми каза веднъж?
Че всяка отминаваща минута…
е потенциален шанс да преобърнеш целия си живот.”

публикувано от: Sis ; етикети: филм

Преди броени минути по Нова ТВ даваха един от любимите ми филми - “Адвокат на Дявола”. Гледах го за 4ти път. И бих могла веднага да го изгледам пак. Имам си любим момент в самия край на филма - монолога на Дявола:
“Целият ни живот е като торба с тухли - за да се отървеш от нея просто я оставяш.За кого да ги нося тези тухли? Заради господ? Заради него? Сега ще ти кажа нещо за нашия Бог. Той обича да гледа. Обича и да се шегува… Помисли само… Дава на човека инстинкти - прекрасен дар наистина, но какво прави след това? Кълна се, че за свое забавление, за свое собствено космическо безчувствено забавление Той създава забранителните правила и всичко останали спънки, които ни съпътстват. Негово дело е и най-големият майтап на Вселената: гледай, но не пипай; пипай, но не опитвай; опитвай, но не гълтай! И докато ние се опитваме да спазваме тия правила, Той си съдира шибания задник от смях. Господ е темерут! Тои е съдист! Нещо като гаден хазяин… И да го призовавам на помощ? Да го боготворя??? НИКОГА!!!!!”
От първия път, в който чух/прочетох това, та до момента - винаги настръхвам. Вероятно, защото това е и “моята истина”. Не вярвам в Него… преди две години и половина тотално спрях да го зачитам… Сега понякога за “свое собствено космическо и безчувствено забавление” АЗ го плюя… Знам, че сигурно звучи ужасно, но е факт, че така усещам нещата.

публикувано от: Sis ; етикети: приказка, филм