Crazy By Nature

You are not your job.
You are not how much you have in the bank.
You are not the contents of your wallet.
You are not your fucking Khakis.
You are not a beautiful and unique snowflake.
You are the all-singing, all-dancing crap of
the world.
You are the same decaying organic matter as
everything else.

Отдавна се канех да го гледам пак. За кой пореден път - и аз не знам. И всеки път ме хвърля в диви и пусти мисли.
Този път докато го изгледам изпуших доста нещо… нервно ми е. Ей така - и аз не знам защо.

Ето нещо за преди сън…

В коя част от денонощието чувстваш с най-голяма увереност, че съществуваш?

публикувано от: Sis ; етикети: музика, филм, цигари

Някога наистина пишех съчинения на тая тема. След всяка ваканция. Поне до четвърти клас беше така.

Well…
Много почивни дни, много нещо!
Бях си взела отпуска още от 24.04, в това число и за 29 и 30.04, та общо 12 дни не се докоснах до нищо служебно. Или почти не се докоснах… Какво правех - мотах се. Видях се с приятели, които не бях виждала от цифра време. Ходих си до Стара Загора, ходих си до Габрово, ходих до Търново. Разнообразих Няма да лъжа обаче, че особено последните 4 дни бях на път да се сдухам от скука… и от скука в крайна сметка се прибрах в София.

Докато бях в Габрово изчетох двете книги на Педро Хуан Гутиерес - “Мръсна хаванска трилогия” и “Кралят на Хавана”. Не са лоши. Напомня ми малко на Ървин Уелш - наркотици, насилие, мизерия и безразборен секс. Може би не е толкова брутален, колкото Уелш, но все пак… Както и да е - харесаха ми, действието се развива бързичко. “Мръсна хаванска трилогия” само изглежда дебела - тези близо 400 страници ги прочетох точно за един ден, на един дъх. И все пак ще се въздържа от препоръки - малко хора си падат по “грозни картинки”, а описаните неща в тези две книги са доста грозна част от живота, преразказана изключително… натурално. За себе си съм сигурна, че излезе ли още нещо от този автор - ще си го взема.
Прочетох отново “Пътеписи” на Мартин Карбовски - и него го харесвам заради начина му на (по)казване на нещата. Специално тази книга мога да я прочета ощя няколко пъти - няма да ми писне.
Взела съм си и “Second life” на Станислава Чуринскиене - да видим кога ще остане време и за нея. Взех я заради заглавието и заради кратката бележка на корицата и… А и може би защото аз самата съм част от интернет-емигрантите - прекарвам голяма част от времето си в Мрежата - работя, чета, слушам музика, филми… и нервнича когато нямам връзка с интернет. Поне си признавам. Силно се надявам книгата да не ме уплаши.

В понеделник се занимавах с чистене… уж. Вечерта открих “Сезона на ментата” - едни познати минаха вечерта за малко и освен двулитровата бира носеха и едно шише мента, което обаче само аз едва наченах… В крайна сметка бутилката я изпихме с таласъма, още същата нощ.
Зяпахме и филми - силно препоръчвам “Ергенско парти” - 2 част! Много се смях! Свежо филмче, с което може да се разпусне и да се убие време. Та… гледайте
“Кънки с остър връх 3″ също не e лошо филмче, неангажиращо такова… През цялото време се мъчех да се сетя какво представляваше първата серия. Е, още се мъча
Малко се спа като цяло, ама то за мен си е нормално това… И тук ще “млъкна”, щото нещо ми се “схваща мисълта” като се сетя и за другите неща около последните 2 - 3 дни. Пък и съм поддръжник на идеята, че понякога е по-добре да си мълчим.

А, да! Щях да пропусна да честитя и тук поредния домашен любимец на мамчето, хехе… Сладур! Да е жив и здрав и да не я ядосва много. Да стане голямно и умно куче! А колко грижи ги чакат…

Първия работен ден мина като… челен удар с влак! Ужас… Надявам се обаче бързо да вляза в релси. А как ми липсват хората от Пловдив - не е истина. Напоследък често се сещам за тях, и те за мен, ех!
Останах много приятно изненадана от deni_f - днес ми се обади по телефона и чак не можех да повярвам, че я чувам… съвсем наскоро бях правила опити да и звънна, но точно в тия моменти тя пък е била с изключен телефон. Аз пък бях започнала да се чудя какво става с нея, къде се затри така… Поговорихме около 10 минути, колкото да обменим набързо тя как е, аз как съм, какви са ни дестинациите и в най-общи линии какво ни се е случило за последните 2-3 месеца… Все повече ми се иска наистина да успея да навия някой и да и гостуваме лятото за 4-5 дни в Италия. мрЪн, и за нея ми домъчня сега…

Плановете… плановете са в неделя да се разходим някъде извън София. Ще взема да привикам още някой, стига да не обърка намисленото - нещо, което също е обичайно срещано явление при мен.

И последно:
SiSe - The Truth -> ей това ми го пратиха снощи - така, да съм чуела и да съм се приспивала с нещо лежерно, много нежно и успокояващо. Никога преди това не бях чувала за тази изпълнителка/група (?!?) SiSe. Слушах! Напомня ми за Шаде.

Tell me the truth and I’ll tell you lies,
Don’t be confused by my big disguise,

‘Cause I walk away
While you will just stay

Както и да e, качих песента, само за да покажа на народа какво слушам цял ден днес

публикувано от: Sis ; етикети: casper, relax, глупости, книги, лично, музика, път, филм

Много съжалявам, но не искам да ставам император. Това не е моя работа. Не ми се ще да управлявам или да завоювам която и да било страна. Иска ми се да помагам на всички, доколкото е възможно - евреи, неевреи, негри, бели.
Всички искаме да си помагаме един на друг. Така са устроени човешките същества. Искаме да живеем не чрез нещастието,а чрез щастието на ближните си. Не искаме да се мразим или презираме един друг. В света има достатъчно място за всички. А добрата земя е достатъчно богата, за да изхрани всички ни.
Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила в нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много,а чувстваме твърде малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме повече нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото ни сближиха. Самата същност на тези открития е зов за доброто в човека, зов за всемирно братство, за нашето единство. Ето и сега гласът ми стига до милиони хора из целия свят, до милиони отчаяни мъже, жени и малки деца, жертви на една система, при която невинни хора се изтезават и хвърлят в затвора. На онези, които могат да ме чуят, аз казвам: “Не се отчайвайте! Нещастието, което ни е сполетяло, се дължи единствено на временното господство на алчността, на ожесточението на хора, които се страхуват от прогреса на човечеството. А омразата към хората ще премине, диктаторите ще умрат и властта, която те са отнели от народа, ще се върне на народа. И докато има хора, готови да умрат, свободата никога няма да загине.
Войници! Не се предавайте на тези зверове, които ви мразят, превръщат ви в роби, командват вашия живот и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! На хората, които ви обучават, карат ви да гладувате, отнасят се с вас като с говеда и ви използват за пушечно месо! Не се оставяйте да ви командват тези ненормални хора, хора-машини с мозъци-машини и сърца-машини! Вие не сте машина! Вие сте хора! В сърцата ви блика любов към човечеството! Не мразете никого! Мразят само хората, които никой не обича, хората, които са ненормални!
Войници! Не воювайте за робството! Борете се за свобода! В седемнадесета глава от евангелието на Лука се казва, че царството небесно е в самия човек - не в един човек или група хора, а във всички хора! Във вас, в народа е цялата власт - властта да се създават машини. Властта да се създава щастие! Вие, народът, имате възможността да направите живота красив и свободен, да го превърнете в чудно приключение. Затова нека в името на демокрацията да се възползваме от тази власт и да се обединим! Нека се борим за един нов, хубав свят, който ще даде на хората възможност да работят, на младежите - бъдеще, а на старците - сигурност.
Обещавайки подобни неща, на власт са се издигнали тирани. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си. Те никога няма да ги изпълнят. Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Нека сега да започнем борба за освобождаването на света, да премахнем преградите, издигнати между нациите, алчността, омразата и нетърпимостта. Да се борим за един свят на разума - свят, в който науката и прогресът ще създадат щастие за всички ни. Войници, да се обединим в името на демокрацията!
Ханна, чуваш ли ме? Където и да си, вдигни очи! Вдигни очи, Ханна! Облаците се разпръсват! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака в светлината! Ние влизаме в един нов свят - един по-добър свят, в който хората ще се издигнат над алчността, омразата и жестокостта. Вдигни очи, Ханна! Душата на човека се сдоби с крила и той най-сетне започва да лети. Той навлиза в дъгата, в светлината на надеждата. Вдигни очи, Ханна! Вдигни очи!

публикувано от: Sis ; етикети: интересно, мисли, филм

Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам - имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша - ще трябва да е само за работа… а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време - наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.

***

Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко “театрални” сцени… но това мина. Надявам се съвсем да утихне - никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка - изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих… Хубавото е, че и част от “лошите” клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за “Най-град” в състезанието между офисите за седмицата.
“Кой сега е номеер еднооооо… ” …нали го помните парчето на Бичето ;р

***

За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо - откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм… прави са. Не мога да им опонирам - истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи - имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.

И все пак се наблюдава леко нервничене - 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)…
От друга страна обаче ми е и хубаво - смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално - все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много “топли” спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно…
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун - там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА - препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало… аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките… намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) - вдигнаха ми… чувахме се… напълно безплатно Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари - толкоз!

Мдаам… Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте… Видите ли ме срината - за нищо на света не ми съчувствайте - по скоро ми се изсмейте, за да се стегна - мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!

***

Имам и някаква предварителна програма за юни - на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон … то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече “мома англичанка” После и на Джулай морнинг мисля да се класирам… Интересно се очертава.

***

Търся си някой, желаещ да гледа “Светкавици!” - от режисьора на “Когато порастна ще стана Кенгуру”. Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино - ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по “балканско кино”, ама… нали… Както и да е - не ми се ходи сама, та ако има желаещи - сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на “Балканкан” в Арена! И тя понеже е добър човек - ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност
Сетих се за една култова реплика от “Когато порастна, ще стана кенгуру” - репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи - “Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи.” ;))

***

Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена - аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:

***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.

публикувано от: Sis ; етикети: мрЪн, приятели, път, работа, снимки, филм