Crazy By Nature

Отпуската. Първата нормална за 3 години.
Казвам нормална, защото е наистина първата отпуска, която изкарах без да прекарвам 80% от времето с колеги или пред лаптопа.
Как беше? Малко ми е трудно да опиша, но беше добре. Винаги има какво още да се желае де…
9 - 10 дни на Несебър няма как да не са добре. Още 5 човека, с които няма как да ми е скучно. 1 таласъм, чиито нерви на моменти изпилявах (веднъж някой да измрънка и от мен!) - другите не са се оплакали поне.
Равносметката - искам пак, искам още, да сме живи и здрави и догодина да направим същото…
Хубаво беше, ама свърши. Несебър, Слънчев Бряг, Златни Пясъци, Константин и Елена, Каварна, Приморско… Можеше и още да се пообикаля, ама нямаше желаещи, а аз сама мразя да се мотая.

Толкова.
Имаше моменти, в които главата ми пак пращеше до пръсване от една камара въпроси, чиито отговори ме е страх да разбера. Или ме е страх от самите въпроси… anyway, в крайна сметка по-важното е, че ги държа зад зъбите си и съм убедена, че това е по-добрия вариант.
И така… доста лаконично се изказах този път. То напоследък по-често се напрягам да съм именно лаконична и по-малко говореща, отколкото обратното (а обратното е “нормалното” ми състояние). Вече ме е страх какво ще изплюя някой ден

turn your head
if it don’t feel good
turn your head x2
think about the good things that i did to you
and think about the bad things that i didn’t do…
that i didn’t do
that i didn’t do
that i didn’t do
The Crystal Method - Jaded
Сега - back to reality. Опитвам се да наваксам с изостаналите неща и съм на ръба на отчаянието, че няма да успея да хвана “общата картинка” скоро

публикувано от: Sis ; етикети: relax, музика, приятели, снимки

Преди време Уга ми подхвърли ръкавицата да опиша моя абсолютен свят. Дълго отлагах отговора си не защото нямам време да го напиша, а защото откровено казано ми е трудно да отговоря точно.
И тъй като етикета изисква човек да отговаря винаги, когато му бъде зададен въпрос - ще драсна няколко щрихи, които биха описали донякъде света ми.
1. В моя абсолютен свят почти всичко е забързано - рядко отлагам нещата. Ако няколко неща могат да се свършат сега - то те се свършват сега. Динамиката ми е присъща и колкото по-екстремни са дните ми - толкова по-изпълнени със смисъл ги усещам. Това в служебен план. Иначе - в моя абсолютен свят вече има място за “шляене, мързелуване, излежаване, познати/приятели, бира, музика…” и всичко останало, за което се сетите.
2. В моя абсолютен свят споделянето означава много. Не мога да си представя и един ден, в който около мен да няма нито един човек. И не само това…
Определям се като не особено обичащ да говори за себе си човек, но пък обичам да изслушвам хората и да изразявам мнение. Рядко задавам въпроси или изисквам обяснения за каквото и да било - следвам максимата, че ако някой иска да сподели нещо с мен, то той ще го сподели когато сам реши, не е нужно да питам и да чопля.
3. В моя абсолютен свят има малко хора, за които бих бръкнала в огъня. Броих ги - едва 4 човека, като изключвам родителите си. Давам си сметка, че определено това не са хора, с които някога съм израстнала и съм споделяла много, но са хора, с които съм се запознала по “виртуален” начин и… се познаваме вече близо 10 години.
4. В моя абсолютен свят се борави само с факти, не с теории. От около 5-6 години е така и за себе си съм установила, че така светоусещането е по-безболезнено. Имаш факт - или го пускаш по течението, или го заобикаляш някак, или го приемаш. И продължаваш нататък. Спрях да търся обяснения - не винаги обясненията ми носеха покой, така че по-добре без тях.
5. В моя абсолютен свят има много път. И в прекия, и в преносния смисъл… И не мога да си представя да е другояче.
6. В моя абсолютен свят има много (неизказана) емоция, много сантименталности, много ценности, много харизма.
Ще ми се факт да беше и още нещо:
7. В моя абсолютен свят да няма пари - с тях хората имат само проблеми… а в голяма част от случаите - хората, които ги придобиват… се развалят и ме разочароват.
8. В моя абсолютен свят ми се ще да мога да говоря спокойно за всичко без страх, че на някой няма да му хареса това, което казвам. Понякога ми залепва устата да мълча и да стискам зъби. Искам да се науча да говоря за себе си и за “вътре” в мен без да ме е страх от реакцията на евентуалния “слушател”… имам да се уча много в тази посока.
9. В моя абсолютен свят ми се ще да има нещо… което хем го имам, хем го нямам в момента. Какво е то - няма да споделя.
10. В моя абсолютен свят ми се иска да виждам повече усмихнати хора и да слушам за по-малко проблеми.
Сещам се за още няколко неща, но няма да ги споделям тях…
Предавам щафетата на кака ми, на Сандю, Влад, и Froz.
***
Понеже скоро не съм показвала никакви снимки - ето няколко от последния месец:
1. Дъга - снима я Иво, с телефон преди около месец, може и малко повече… качеството не е особено добро, но на живо беше наистина красива.

2. Този трабант си е моя находка… хареса ми арта

3. А тези са от периферията около Троян - къде точно ми е трудно да кажа, бях с придружител, ходихме до някакво село при някакви клиенти… все едно - красиви места…

4. Плевен. Преди 2 или три седмици. Много мои спомени започват… и свършват там. 7-8 години по-късно (спрямо последната ми визита) пак настръхнах подминавайки табелата за начало на града… седях си настръхнала и потънала в спомени известно време. После… после се появиха хора около мен и… започнах да си складирам нови спомени. Хубав град, да.

5. Боровец. Някое от всичките поточета там. От този уикенд.

6. Първата ни конференция приключи… Оставихме следа. Няма да говоря много, защото не обичам да пиша за работата си тук. Тази снимка си е “бележка” за мен.

публикувано от: Sis ; етикети: мисли, снимки

Long time no seen…
Загубих си музата за писане. Който я намери - веднага да ми я върне!
Спомням си моментите от “преди” - онова “преди”, в което пишех като обезумяла където ми попадне - по чинове, по тетрадки, по касови бележки, по салфетки, по хвърчащи листи. Ех! Май тогава още не се бях пристрастила към клавиатурите и тъпо и упорито си пишех писма по начина, по който се пишеха “едно време”. И не само писма. Някъде в бюрото ми в Стара Загора, че и из къщата в Габрово, все още се мотат едни тетрадки (5 или 6 броя бяха), голям формат, в които има изписани толкова много неща, чеее…. Признавам си, тия тетрадки ме е страх да ги отворя и да ги препрочитам, защото там вече призраците са много. И си седят затворени между дебели корици. Призраци от преди повече от 10 години, хехе…

Както и да е, не това беше идеята
Първо да съобщя на народа, който се вясва чат-пат из тоя блог, че кака ми starly взе че се хвана на хорото на блогърите. Ако някой проявява любопитство - може да види какви ги говорят мишките в главата и точно ТУК.
Дано е по-редовна от мен в момента И по-позитивна.

Следва… следват снимки от едно уникално за мен място - Рилския манастир.
Ходила съм там и преди време. Уникално! Е, сега беше топло, беше фраш с народ, миришеше на мекици… Но все така хубаво. Снимките са от преди 2 или 3 седмици (по бегли спомени), мотахме се до там с каката, с идеята да не виждаме никой познат и да избягаме за малко от София.
Жалкото е едно - че и там е взело да става комерсиално.

Изкарах 2 приятни и ползотворни дни в Хисар - месечна среща с колеги… Имах възможността да се видя с хората, с които общувах ежедневно по телефона преди да се преместя в София (и сега общуваме, ама през ден ) Стоян не го бях виждала от цифра време и му се радвах като на билет за Whitesnake Прехвърлих си лентата назад и … ами порастнали сме за 2 години в тази компания - нямаме нищо общо с плахите млади хора, които бяхме в началото, когато създавахме нещата на принципа на пробата и грешката и на… вярата! Сега пак сме млади (мечтииии и заблудииии), но сме смели. И отстояваме мнението си. И знаем цената си. Станали сме страшно уверени в себе си… израстнахме, мда… Абе то това си е отделна тема за писане - “Аз “преди” и “след” Изи”
Та, престоя в Хисар не беше скучен. Имах възможност да отскоча до Старосел - намира се на не повече от 15 км от градчето, има хубав път до там За жалост нямах шанса да влезна в могилата - беше затворена за посетители след 17.00. За сметка на това процепите между скованите набързо дъски на импровизираното подобие на шатра бяха достатъчно големи, че надничайки през тях да видя това, което ме интересува. Снимки на самата шатра не направих - не си струваше, но пък имах други попадения, като например следната гледка към долината…

Цветовете бяха неповторими!

А такава антика за последен път видях като дете, когато баща ми ме вкара с него в поделението, в което работеше. В този камион се оказа, че живее… охраната!!!

Много народ ме пита как се чувствам в момента. Ами отговора не е кратък, не е и еднозначен.
Преместих се в новата квартира! В Стрелбище съм, на кръстовището на бул. България с ул. Гоце Делчев. Лесно място, удобно - на 5 минути от НДК с кола, на 20 - 30 мин. (ако карам по междублоковите пространства) от “Люлин” (където се намира офиса ми). Силно се надявам да не ми се налага да си пренасям скоро багажа нанякъде… Квартирата не е никак лоша, прилично обзаведена, едновременно просторна и уютна… чувствам се като удома си (то аз май и на гости като ходя се чувствам така). С Петя си живеем в мир и разбирателство Имаме си една голяма стая, в единия край е обособен кухненски кът+трапезария, в другата част - хол. Имаме “читалня” - така поне твърдеше хазайката ни. В момента “читалнята” е нещо като… и аз не знам какво, ама там стои дъската за гладене, ютията, сушилник, шкаф пълен с празни кутии (от пренасянето)… Имаме си 2 ОГРОМНИ спални, баня, тоалетна и т.н. Добре е! Имаме си и портиер на входа, което за параноик като мен е огромен плюс! Има и видеокамера на входа - ако портиера го няма и ми звъннеш от звънците долу, за да ти отворя - преди да направя каквото и да било ще те видя на малкия монитор, който е монтиран над входната ми врата! Гъзария! Сигурност му е майката Другия плюс е паркинга - има си паркинг, с бариера, на който паркират само коли на живущите в блока. Към момента този паркинг си седи полупразен, та поне нямам дилеми от рода на “къде, по дяволите (!!!!), да паркирам”, каквато дилема обичайно ме спохожда отивайки в центъра.

Дали ми харесва това, което правя сега - да. Импонира ми. Аз така или иначе все чопля и нищя нещо - сега поне се опитвам да го правя професионално. Плюсове и минуси - много, няма да ги изреждам. Едно обаче е безспорно - далеч по-спокойно ми е и далеч по-нормално живея.
Останах малко далеко от хората си обаче… Някак… уж щях пак да съм близо до тях, а на практика не е така. Мислех си и че ще ги виждам понякога - май и в това съм се лъгала… Все си мислех, че идвайки в София това не означава, че никога повече няма да пътувам и да виждам хората от офисите из страната. Бях си изградила представа, че поне веднъж месечно ще се налага да ходя някъде… Уви Липсват ми - ето това е истината. Забила съм се в този софтуеър и… хората остават доста далеко. А ми се иска някак да ги избутам по-напред.

публикувано от: Sis ; етикети: relax, живот, мрЪн, път, снимки

Поредния пост с повече снимки и по-малко приказки

Преди 2 седмици се опитахме да шурмуваме Кръстова гора, но уви, останахме си само с опитите - пътя след Юговското ханче беше адски заледен и малката 107ца, с която бях тогава, нямаше да успее да се пребори с баира и леда. Безславно направихме обратен завой и се прибрахме откъдето бяхме тръгнали - Пловдив. Обещала съм си май месец да щурмувам отново Кръстова гора с оправената след катастрофата 207ца - тогава и лед не би трябвало да има
Заслужаваше си разходката - разкриваха се невероятни гледки, които със сигурност ще видя пак! Обещала съм си!

Стартирахме с Асеновата крепост - на път ни беше:

Последва Бачковския манастир (и за него съм писала преди). Това място не ме впечатлява кой-знае колко. Хората много го хвалят, но според мен е много шум за нищо. Единственото нещо, което ме впечатлява там са стенописите - изключително ярки цветове!!!

Малък опит за … “фотограФско око” (?!?)

След това се отправихме по криволичещия път към Кръстова гора - това място се намира на края на света!!! Не вярвайте, че тези 60-70 км от Пловдив до там ще ги минете с кола за по-малко от 2 часа. Пътя след Юговското ханче е адски криволичещ, с поредици от спускания и изкачвания. Внимавайте за паднали скали по пътя… и за падащи камъни - ръсят се като рекички… Все таки, въпреки кофти пътя - струва си да се мине от там, много красиви гледки, малки и забравени от бога села и… много лед :))

Това беше някакъв язовир, така и не разбрах кой - търсих го тогава на картата но… не го намерих. Много красиво! Много!!!

Преброй билата… много са! Родопите са уникални…

А това е ледена висулка в началото на пътя… доста преди да се откажа от многото лед по трасето и безславно да направя обратен завой към Пловдив.

Дойде реда и на возилата, които са ме впечатлили напоследък:
1. Smart, никаква идея нямам какъв модел е това чудо, но изглежда добре Беше паркирано пред ресторант Водопада в Бачково.

2. Това пък едвам го догоних на един светофар в Хасково… Няма да ви казвам какво е - това всички го знаят След като светна зелено - просто изчезна яко дим
Адски ме е яд, че не можах да го снимам отпред, разполагам със снимка само на задницата, ноооо… и с това се задоволявам Бих била щастлива, ако някога ми се отдаде момент, в който да се кача на такова чудо на някоя самолетна писта - да няма кой да ми се пречка и да направя един test drive на пълни обороти.

А за тази CarreraGT се сетих, че отдавна (от лятото - тогава я снимах) се каня да я покажа на адашката и , даже скоро я бях споменавала - такова чудо ме беше отнесло на магистралата като влак стрела - малка гара… “Настигнах” я в Стара Загора и я снимах. Та ето сега сгоден момент да я покажа:

И последно - дали Пежо 107 е малка кола, а?
Деси влезе и излезе от багажника… каза, че там спокойно може да се побере още един човек :) :)

публикувано от: Sis ; етикети: relax, коли, път, снимки, ферари