Някак си, мразя понеделниците. Мисля, че този шибан ден трябва да бъде забранен със закон.
Егати понеделника.
… искам, искам, искам, искам рекалка да мине…
/me си е стиснала палците и на краката вече!
само едно желание имам за тази седмица - рекалка да мине нормално… нищо повече.
Ей, така и не се научих да спазвам следната максима:
Дръж си езикът зад зъбите, опъвай си усмивката до ушите, скатай си нервите в задния джоб, а всичко останало - да върви по дяволите!!!!!!
Не е толкова сложно, но никога не ме е бивало в ученето. Ще се пукна от яд… Никога няма да разбера и как един единствен човек може да се окаже най-умния според някой… сред 1300 други!!! И как ако един иска нещо, а другите - не => че другите са стадо, а тоя единствения е … и аз не знам какъв.
Чудно как вече 3 години в такъв случай това стадо се е справяло без тоя… единствения!
За едно обаче му завиждам на него - който трябва го чува. Ей това аз за толкова време не успях да го постигна. Никой не успя…
И после защо съм вдигнала пак цигарите на 2 кутии… е какво му остава на човек освен да пуши и откъм ушите вече!
Обзело ме е едно безсилие.
Аз че съм хаотична - хаотична съм… ма поне хаоса си е мой и си се оправям перфектно сама в него. Обаче когато хаоса е мащабен и моя хаос е бутнат в други няколко такива - тогава вече тотално потъвам и се загубвам. Изпускам му края. Ритвам всичко. Като пате в калчища съм… Не се сещам за други синонимни изречения, ама основната ми идея е такава.
Глупаво е да се захващаш да правиш нещо, без да имаш ясна представа за отговорите на 3 основни въпроса:
- какво правиш?
- как го правиш?
- защо го правиш?
Глупаво е днес да искаш едно, утре друго, без да си завършил първото. Глупаво е всекидневно да променяш задание. Правиш нещо, когато имаш отговор на трите въпроса.
След тия три въпроса обикновено трябва да има още един:
Ако целта е да улесня себе си - ОК, НО дали с това мое улесняване не натоварвам хора, които и без това са натоварени?
Още по-глупаво е да седиш и да се усещаш като глас в пустош - и да говори, и да не говориш - все тая.
Някак си не съм тип “ЩРАК!!!!”. Не мога да се метна в нещо просто така, ако това нещо е свързано и с хиляда други човека. Ако засяга само мен - ок, аз съм си с глава в стената, НО когато засяга и куп други хора - тогава трябва да помисля…
И ако на мен ми е лесно - значи ли и че на другите им е лесно…
Просто си мрЪнкам, уф!
Днес нещо не съм наред…
Дино и Пир ще ми липсват, несъмнено… Тези хора са ме научили на много неща, дължа им много. Били са до мен в кофти моменти, помагали са ми в моменти, в които съм била убедена, че няма да се справя сама… Направили сме заедно немалко. Създадохме цялата компания заедно. Бяхме като семейство, а компанията - като наше дете.
Свикнала бях Дино да я занимавам с всичко, което ме дразни и знаех, че има кой да ме чуе и да ми обърне внимание. Пир пък беше човека, който с харизмата си успяваше да грабне всеки… Ще ми липсват! Пожелавам им здраве (преди всичко) и дълъг жовот. Всичко останало е маловажно.
Явно просто беше дошло времето всеки да поема по пътя си - те избраха своя.
Aз ще си следвам моя - този, който съм си подхванала преди години и който смятам, че няма да извървя скоро, има куп интересни неща, които тепърва ни предстоят.
Сещам се за една от последните реклами на Джони Уокър, в която са важни последните думи.
“I am faster than you, stronger than you. Certainly I will last much longer than you. You may think that I am the future. But you’re wrong. You are. If I had a wish, I wish to be human. To know how it feels to feel. To hope, to despair, to wonder, to love. I can achieve immortality by not wearing out. You can achieve immortality simply by doing one great thing. KEEP WALKING”
Good luck, friends.