May 25
Карах много… бързо. Изминах много… за кратко време.
Накрая пак се оказах там, откъдето тръгнах.
May 08
Някога наистина пишех съчинения на тая тема. След всяка ваканция. Поне до четвърти клас беше така.
Well…
Много почивни дни, много нещо!
Бях си взела отпуска още от 24.04, в това число и за 29 и 30.04, та общо 12 дни не се докоснах до нищо служебно. Или почти не се докоснах… Какво правех - мотах се. Видях се с приятели, които не бях виждала от цифра време. Ходих си до Стара Загора, ходих си до Габрово, ходих до Търново. Разнообразих 
Няма да лъжа обаче, че особено последните 4 дни бях на път да се сдухам от скука… и от скука в крайна сметка се прибрах в София.
Докато бях в Габрово изчетох двете книги на Педро Хуан Гутиерес - “Мръсна хаванска трилогия” и “Кралят на Хавана”. Не са лоши. Напомня ми малко на Ървин Уелш - наркотици, насилие, мизерия и безразборен секс. Може би не е толкова брутален, колкото Уелш, но все пак… Както и да е - харесаха ми, действието се развива бързичко. “Мръсна хаванска трилогия” само изглежда дебела - тези близо 400 страници ги прочетох точно за един ден, на един дъх. И все пак ще се въздържа от препоръки - малко хора си падат по “грозни картинки”, а описаните неща в тези две книги са доста грозна част от живота, преразказана изключително… натурално. За себе си съм сигурна, че излезе ли още нещо от този автор - ще си го взема.
Прочетох отново “Пътеписи” на Мартин Карбовски - и него го харесвам заради начина му на (по)казване на нещата. Специално тази книга мога да я прочета ощя няколко пъти - няма да ми писне.
Взела съм си и “Second life” на Станислава Чуринскиене - да видим кога ще остане време и за нея. Взех я заради заглавието и заради кратката бележка на корицата и… А и може би защото аз самата съм част от интернет-емигрантите - прекарвам голяма част от времето си в Мрежата - работя, чета, слушам музика, филми… и нервнича когато нямам връзка с интернет. Поне си признавам. Силно се надявам книгата да не ме уплаши.
В понеделник се занимавах с чистене… уж. Вечерта открих “Сезона на ментата” - едни познати минаха вечерта за малко и освен двулитровата бира носеха и едно шише мента, което обаче само аз едва наченах… В крайна сметка бутилката я изпихме с таласъма, още същата нощ.
Зяпахме и филми - силно препоръчвам “Ергенско парти” - 2 част! Много се смях! Свежо филмче, с което може да се разпусне и да се убие време. Та… гледайте
“Кънки с остър връх 3″ също не e лошо филмче, неангажиращо такова… През цялото време се мъчех да се сетя какво представляваше първата серия. Е, още се мъча
Малко се спа като цяло, ама то за мен си е нормално това… И тук ще “млъкна”, щото нещо ми се “схваща мисълта” като се сетя и за другите неща около последните 2 - 3 дни. Пък и съм поддръжник на идеята, че понякога е по-добре да си мълчим.
А, да! Щях да пропусна да честитя и тук поредния домашен любимец на мамчето, хехе… Сладур! Да е жив и здрав и да не я ядосва много. Да стане голямно и умно куче! А колко грижи ги чакат…
Първия работен ден мина като… челен удар с влак! Ужас… Надявам се обаче бързо да вляза в релси. А как ми липсват хората от Пловдив - не е истина. Напоследък често се сещам за тях, и те за мен, ех! 
Останах много приятно изненадана от deni_f - днес ми се обади по телефона и чак не можех да повярвам, че я чувам… съвсем наскоро бях правила опити да и звънна, но точно в тия моменти тя пък е била с изключен телефон. Аз пък бях започнала да се чудя какво става с нея, къде се затри така… Поговорихме около 10 минути, колкото да обменим набързо тя как е, аз как съм, какви са ни дестинациите и в най-общи линии какво ни се е случило за последните 2-3 месеца… Все повече ми се иска наистина да успея да навия някой и да и гостуваме лятото за 4-5 дни в Италия. мрЪн, и за нея ми домъчня сега…
Плановете… плановете са в неделя да се разходим някъде извън София. Ще взема да привикам още някой, стига да не обърка намисленото - нещо, което също е обичайно срещано явление при мен.
И последно:
SiSe - The Truth -> ей това ми го пратиха снощи - така, да съм чуела и да съм се приспивала с нещо лежерно, много нежно и успокояващо. Никога преди това не бях чувала за тази изпълнителка/група (?!?) SiSe. Слушах! Напомня ми за Шаде.
Tell me the truth and I’ll tell you lies,
Don’t be confused by my big disguise,‘Cause I walk away
While you will just stay
Както и да e, качих песента, само за да покажа на народа какво слушам цял ден днес
Apr 17
Long time no seen…
Загубих си музата за писане. Който я намери - веднага да ми я върне!
Спомням си моментите от “преди” - онова “преди”, в което пишех като обезумяла където ми попадне - по чинове, по тетрадки, по касови бележки, по салфетки, по хвърчащи листи. Ех! Май тогава още не се бях пристрастила към клавиатурите и тъпо и упорито си пишех писма по начина, по който се пишеха “едно време”. И не само писма. Някъде в бюрото ми в Стара Загора, че и из къщата в Габрово, все още се мотат едни тетрадки (5 или 6 броя бяха), голям формат, в които има изписани толкова много неща, чеее…. Признавам си, тия тетрадки ме е страх да ги отворя и да ги препрочитам, защото там вече призраците са много. И си седят затворени между дебели корици. Призраци от преди повече от 10 години, хехе…
Както и да е, не това беше идеята
Първо да съобщя на народа, който се вясва чат-пат из тоя блог, че кака ми starly взе че се хвана на хорото на блогърите. Ако някой проявява любопитство - може да види какви ги говорят мишките в главата и точно ТУК.
Дано е по-редовна от мен в момента И по-позитивна.
Следва… следват снимки от едно уникално за мен място - Рилския манастир.
Ходила съм там и преди време. Уникално! Е, сега беше топло, беше фраш с народ, миришеше на мекици… Но все така хубаво. Снимките са от преди 2 или 3 седмици (по бегли спомени), мотахме се до там с каката, с идеята да не виждаме никой познат и да избягаме за малко от София.
Жалкото е едно - че и там е взело да става комерсиално.
Изкарах 2 приятни и ползотворни дни в Хисар - месечна среща с колеги… Имах възможността да се видя с хората, с които общувах ежедневно по телефона преди да се преместя в София (и сега общуваме, ама през ден 
) Стоян не го бях виждала от цифра време и му се радвах като на билет за Whitesnake Прехвърлих си лентата назад и … ами порастнали сме за 2 години в тази компания - нямаме нищо общо с плахите млади хора, които бяхме в началото, когато създавахме нещата на принципа на пробата и грешката и на… вярата! Сега пак сме млади (мечтииии и заблудииии), но сме смели. И отстояваме мнението си. И знаем цената си. Станали сме страшно уверени в себе си… израстнахме, мда… Абе то това си е отделна тема за писане - “Аз “преди” и “след” Изи”
Та, престоя в Хисар не беше скучен. Имах възможност да отскоча до Старосел - намира се на не повече от 15 км от градчето, има хубав път до там За жалост нямах шанса да влезна в могилата - беше затворена за посетители след 17.00. За сметка на това процепите между скованите набързо дъски на импровизираното подобие на шатра бяха достатъчно големи, че надничайки през тях да видя това, което ме интересува. Снимки на самата шатра не направих - не си струваше, но пък имах други попадения, като например следната гледка към долината…
Цветовете бяха неповторими!
А такава антика за последен път видях като дете, когато баща ми ме вкара с него в поделението, в което работеше. В този камион се оказа, че живее… охраната!!!
Много народ ме пита как се чувствам в момента. Ами отговора не е кратък, не е и еднозначен.
Преместих се в новата квартира! В Стрелбище съм, на кръстовището на бул. България с ул. Гоце Делчев. Лесно място, удобно - на 5 минути от НДК с кола, на 20 - 30 мин. (ако карам по междублоковите пространства) от “Люлин” (където се намира офиса ми). Силно се надявам да не ми се налага да си пренасям скоро багажа нанякъде… Квартирата не е никак лоша, прилично обзаведена, едновременно просторна и уютна… чувствам се като удома си (то аз май и на гости като ходя се чувствам така). С Петя си живеем в мир и разбирателство Имаме си една голяма стая, в единия край е обособен кухненски кът+трапезария, в другата част - хол. Имаме “читалня” - така поне твърдеше хазайката ни. В момента “читалнята” е нещо като… и аз не знам какво, ама там стои дъската за гладене, ютията, сушилник, шкаф пълен с празни кутии (от пренасянето)… Имаме си 2 ОГРОМНИ спални, баня, тоалетна и т.н. Добре е! Имаме си и портиер на входа, което за параноик като мен е огромен плюс! Има и видеокамера на входа - ако портиера го няма и ми звъннеш от звънците долу, за да ти отворя - преди да направя каквото и да било ще те видя на малкия монитор, който е монтиран над входната ми врата! Гъзария! Сигурност му е майката Другия плюс е паркинга - има си паркинг, с бариера, на който паркират само коли на живущите в блока. Към момента този паркинг си седи полупразен, та поне нямам дилеми от рода на “къде, по дяволите (!!!!), да паркирам”, каквато дилема обичайно ме спохожда отивайки в центъра.
Дали ми харесва това, което правя сега - да. Импонира ми. Аз така или иначе все чопля и нищя нещо - сега поне се опитвам да го правя професионално. Плюсове и минуси - много, няма да ги изреждам. Едно обаче е безспорно - далеч по-спокойно ми е и далеч по-нормално живея.
Останах малко далеко от хората си обаче… Някак… уж щях пак да съм близо до тях, а на практика не е така. Мислех си и че ще ги виждам понякога - май и в това съм се лъгала… Все си мислех, че идвайки в София това не означава, че никога повече няма да пътувам и да виждам хората от офисите из страната. Бях си изградила представа, че поне веднъж месечно ще се налага да ходя някъде… Уви Липсват ми - ето това е истината. Забила съм се в този софтуеър и… хората остават доста далеко. А ми се иска някак да ги избутам по-напред.
Feb 17
Поредния пост с повече снимки и по-малко приказки
Преди 2 седмици се опитахме да шурмуваме Кръстова гора, но уви, останахме си само с опитите - пътя след Юговското ханче беше адски заледен и малката 107ца, с която бях тогава, нямаше да успее да се пребори с баира и леда. Безславно направихме обратен завой и се прибрахме откъдето бяхме тръгнали - Пловдив. Обещала съм си май месец да щурмувам отново Кръстова гора с оправената след катастрофата 207ца - тогава и лед не би трябвало да има
Заслужаваше си разходката - разкриваха се невероятни гледки, които със сигурност ще видя пак! Обещала съм си!
Стартирахме с Асеновата крепост - на път ни беше:
Последва Бачковския манастир (и за него съм писала преди). Това място не ме впечатлява кой-знае колко. Хората много го хвалят, но според мен е много шум за нищо. Единственото нещо, което ме впечатлява там са стенописите - изключително ярки цветове!!!
Малък опит за … “фотограФско око” (?!?)
След това се отправихме по криволичещия път към Кръстова гора - това място се намира на края на света!!! Не вярвайте, че тези 60-70 км от Пловдив до там ще ги минете с кола за по-малко от 2 часа. Пътя след Юговското ханче е адски криволичещ, с поредици от спускания и изкачвания. Внимавайте за паднали скали по пътя… и за падащи камъни - ръсят се като рекички… Все таки, въпреки кофти пътя - струва си да се мине от там, много красиви гледки, малки и забравени от бога села и… много лед :))
Това беше някакъв язовир, така и не разбрах кой - търсих го тогава на картата но… не го намерих. Много красиво! Много!!!
Преброй билата… много са! Родопите са уникални…
А това е ледена висулка в началото на пътя… доста преди да се откажа от многото лед по трасето и безславно да направя обратен завой към Пловдив.
Дойде реда и на возилата, които са ме впечатлили напоследък:
1. Smart, никаква идея нямам какъв модел е това чудо, но изглежда добре Беше паркирано пред ресторант Водопада в Бачково.
2. Това пък едвам го догоних на един светофар в Хасково… Няма да ви казвам какво е - това всички го знаят След като светна зелено - просто изчезна яко дим
Адски ме е яд, че не можах да го снимам отпред, разполагам със снимка само на задницата, ноооо… и с това се задоволявам Бих била щастлива, ако някога ми се отдаде момент, в който да се кача на такова чудо на някоя самолетна писта - да няма кой да ми се пречка и да направя един test drive на пълни обороти.
А за тази CarreraGT се сетих, че отдавна (от лятото - тогава я снимах) се каня да я покажа на адашката и , даже скоро я бях споменавала - такова чудо ме беше отнесло на магистралата като влак стрела - малка гара… “Настигнах” я в Стара Загора и я снимах. Та ето сега сгоден момент да я покажа:
И последно - дали Пежо 107 е малка кола, а?
Деси влезе и излезе от багажника… каза, че там спокойно може да се побере още един човек :) :)
