обич - The Way It Is

Хубаво е да проспиш сутринта и отваряйки очи по обед да видиш, че не си сам. И да заспиш сгушен на топло пак 🙂
Хубаво е от време на време да получаваш ония малки и едвазабележими знаци, които те карат да се чувстваш ако не много, то поне малко по-специален.
Не съм сигурна, че истинската любов е само една. Сигурна съм обаче, че ако човек иска и сам разреши на себе си, премахвайки всякакви страхове или други препъникамъни, които сам си е заложил с единствена цел да се предпази от… от какво всъщност (?!?!?)… може да обича и да бъде обичан истински.
Не е нужно да е 14 февруари, за да покажете, че обичате.
Не е нужно да е 14 февруари, за да разлеете вино по чашите 🙂

What am I gonna say
when you make me feel this way
I just……..mmmmmm

It starts in my toes
make me crinkle my nose
where ever it goes
i always know
that you make me smile
please stay for a while now
just take your time
where ever you go

Има различни хора, които обичаме по различен начин…в началото или в някакъв момент, може да си мислим, че всеки случай е единствен и неповторим и ще го обичаме цял живот.
Повечето хора, обаче, са пътнически влакове… минават, спират, оставят…каквото трябва, взимат си…каквото трябва, и си заминават.
Други са толкова транзитни, че дори не се спират за малко на нашата гара…колкото и да ги чакаме…
Трети, пък са просто ценни уроци от осъзнатите грешки…
Има и четвърти…те са доживотна присъда.

Лошото е, че никой от тия хора не ти казва в началото, кой от кои е.

Какво ме предизвика да го напиша ли – 2 неща. Кои са тия 2 неща – друг път за тях…

Етикет: обич

Will you count me in?

Разни хора