Не знам това синдром ли е или какво, но с наближаването на всичките тия празници вместо да ми „поникват крила“ настроението ми клони към хубава кръгла нула. Сдухвам се ей така, безпричинно.
И пак ми е пресъхнала устата – не знам дали е от купищата празни приказки или обратното – от купищата неказани неща.
Уж в такива [...]

Има моменти, в които съм на път да излея всичките тия чувства и мисли, които трупам в себе си. По ирония на съдбата точно в тия моменти, когато съм на ръба на задръжките и разума си… не се получава контакта – по една или друга причина. Днес е един такъв ден, с един такъв момент… [...]

Напоследък не пиша. Чета много, ама не пиша! Ей на – дори заглавие не мога да си измисля сега.
Установявам защо – спокойна съм. Факт.
Дните си минават по обичайния начин – делничните дни са абсолютна лудница, която все чакам да секне или поне да намалее от два месеца насам, но това така и не се случва.
Понеделник [...]

„… Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо …“
К.Иречек, 13.12.1881
Зазяпах се в скайпа на Радо, та се присетих за тая велика мисъл

Като за кръгло число в брояча ми – запомнящо се и достатъчно натъртващо и болящо.
Грешка.
Повече от достатъчно,отдавна не бях вила с глас насаме.