Етикет: катастрофа

2008 мина, почти.
Традицията повелява да си направя някаква равносметка, хех.
Беше добра година, като цяло – и в служебен, и в личен план.
1. Преместих се в София – нещо, което ми е цел от… от 10 години. Може би това е и най-важното нещо, което ми се случи и с което ще запомня изминалата година. В този град нямам кой знае колко много познанства, но пък малкото хора, с които за тези последни 10 години съм поддържала някакъв контакт са ми важни… повече от всички останали. И се чувствам добре – май най-после попаднах на мястото си поне в личен план.
2. Имам социален живот – нещо, което ми липсваше предходните 2 години и половина.
3. В служебен план – имах падания и ставания, имах колебания, имах несигурни мисли в главата си. Занимавах се с нови и непознати ми неща – донякъде успешно, донякъде не. Смених 3 пъти насоките си… и установих, че силата ми е в работата с хора, не в администрация и чоплене в документации и разни други бумаги. Сигурно е едно – от мен книжен плъх не става! Да ме вкараш в кутия и да ми сложиш пранги на врата – също не става. Явно съм човек на хаоса и неподредените неща – такива, които имат нужда от побутване и подреждане според моите вътрешни убеждения, не според хилядите писани правилца. Вярвам, че ако работиш с хора трябва да работиш върху умовете им – да ги научиш на принадлежност и на морални ценности, на съвест и на лоялност. И основното правило, което ме е водило до сега е било да се отнасям с хората така, както бих искала да се отнасят те с мен. Вероятно за това и съм обичана – без да звучи нескромно… знам че е така. Като цяло подавам повече морков, отколкото да показвам тоягата…
В момента съм ОК и вярвам, че 2009 ще е изпълнена със смисъл и важни дела за вършене… Иска ми се да работя със сърцето си така, както го правех преди (това „преди“ не беше чак толкова отдавна), защото знам, че това е гаранцията за успех. А и… пак се хващам с нещо ново, което трябва да се „построи“ от нулата – ако не друго, то това да правя от нищо нещо ми е сила 🙂
4. Морето, ах морето – едно от най-добрите и определено такова, което ще запомня (като онова от Приморско, онова от Варна, онова от Китен/Царево).
5. 5 човека, които през последните 7-8 месеца са ми „наоколо“. Няма да ги изреждам кои са – те си се знаят. Може би тук е момента да кажа поредното „Благодаря!“ на таласъма, който пък изигра ролята на свързващо звено.
6. Петя и кака ми – радвам се, че ви имам :), и че и вие сте част от тези 10-годишни качествени познанства. За Петя специално – благодаря му на това дребно, но силно човече за търпението, разбирането и … упоритостта, която влага във всяко свое действие. За кака ми – каквото и да кажа ще е малко.
7. Тази точка няма да я „определя“. Винаги си остава по нещо недоизказано при мен. Седмата точка ще си остане такава – за нещото, което ми дава до извества степен сила да понеса доста неща и коренно да променя 2-3 черти от характера и мнооого неща от ежедневието си, не на последно място – да проумея, че има доста по-важни неща от работата… и да започна да оценявам онези, дребните жестове.

Друго, друго… 2008 беше годината с катастрофата, от която се отървах невредима, без дори да имам драскотина по себе си. Не че е нещо, което е хубаво, но определено няма да забравя на Ивановден да почерпя ей така, за здраве.
2008 беше белязана за мен и с още нещо – ключовата дума тук е Украина и хилядите главоблъсканици и колебания… Надявам се да не съм сгрешила в избора си, то времето ще покаже.

И още нещо, съвсем накратко – напоследък съм особено спокойна и доволна… Имайки предвид, че това не са ми нормални състояния – почвам да се притеснявам 🙂
Не знам дали е някакъв бъг в главата ми или празниците са ми поуспокоили оборотите и нервите… Знам обаче, че си подсвирквам „I feel good“. За пръв път от доста време имам усещането, че всичко около мен е нормално и като че ли подредено по желания от мен начин.