Dec 20
И преди съм споменавала Учителя. Попаднах на горното случайно, но ми хареса и… за да не се налага да ръгам пореден линк в буукмаркс - реших да си го “архивирам тук”.
Напоследък си мисля само за едно нещо. И това, което ми пречи да съм ОК е че не мога да го споделя с когото трябва. Мисленето де, не друго.
И пак не мога да говоря на моменти. Хем ми се мълчи, хем си имам добро извинение в лицето на ларингита, който си ме навестява в студените месеци.
Обаче знаеш ли, чудя се дали умишлено избягваме да говорим с теб, избягваме да се виждаме, избягваме контакта… всичко. Знам, че ще го прочетеш това. Знам и че ще си замълчиш. Пак.
Е, не те разбирам. Ама никак.
Някак трудно ми е да разбера… а аз нали винаги търся под вола теле - so, help!
Ако не ти - някой друг! Въобще… аз ли съм се побъркала или света? От кога хората нямат време за общуване? Или желание? От кога сме твърде заети за всичко? От кога избягваме неудобните въпроси/отговори?
Продължавам да се вбесявам на тишината. Продължавам да не намирам обяснение за тези, дето са “пас”. WTF… толкова ли е трудно просто да изплюеш камъка?
Отделно от това по-горе - Hate me, it`s OK.
публикувано от: Sis
; етикети: Йода
Sep 12
Fear is a path to the dark side,
Fear leads to anger,
Anger leads to hate,
Hate lead to suffering…
YODA: Careful you must be when sensing the future, Anakin. The fear of loss is a path to the dark side.
ANAKIN: I won’t let these visions come true, Master Yoda.
YODA: Death is a natural part of life. Rejoice for those around you who transform into the Force. Mourn them, do not. Miss them, do not. Attachment leads to jealousy. The shadow of greed, that is.
ANAKIN: What must I do, Master Yoda?
YODA: Train yourself to let go of everything you fear to lose.
Малкият зелен е мой тип… ндаа.
***
А тия дни имам някаква идея да се заровя в “Пътеводител на галактическия стопаджия” и да си припомня бисерите на любимеца ми Марвин.
Нещо се спекох пак - явно ми е такъв периода.
И чисто информативно - утре заминавам за Търново. Вярно че ще е само за 2 дни, че ще е по работа, ама не мога да си намеря място от радост. Това е града, в който преминаха 6 от най-хубавите ми години.
Ей, нямам търпение да седна и да пия една биричка в пЪба… едно време бяхме изтрили една от масите там - беше заплюта и винаги свободна за нас.
Дано имам време за поне 1 малко кръгче по любимите ми места.
публикувано от: Sis
; етикети: Йода, приказка