Пак ми е едно такова… никакво.
Странно чувство за непълноценност ме е обзело - имам чувството, че всичко, с което се захвана става… ама става с родилни мъки или с хиляда перипетии. Как няма едно нещо, дето да се случва по нормалния начин!
И нямам време. За нищо… буквално… Абе не знам какво струвам и какво правя, ама в един момент се оказва, че съм изяла цялото си време, до последната секунда.
Едно такова неорганизирано ми е… Пълен хаос! Чудя се как все още успявам да се намеря в този хаос.
И забравям, леле как само забравям! Важни неща. Започнах и бележки да си пиша - целия ми монитор е в жълти стикчета… и пак забравям! Губя се из стикчетата, бррррр.
****
Уикенда си бях на село. И там никаква не я свърших. Нито почивката беше почивка, нито пък работата ми - работа. Поне баба ми остана доволна - не ме беше виждала близо 2 месеца и сега беше на върха на щастието.
****
И жегите ме морят, МРЪН! В Стара Загора е някакъв ад - нощем температурите не се различават от дневните…
****
Чухме се с “американеца” (не смея да споменавам името му). Стандартното… нищо ново под слънцето. Остава му месец и нещо до полета за насам… Уф… и тук ме налягат едни мисли и едни емоции - ум да му зайде на човек!
****
Лудницата е пълна - тази седмица сама ще администрирам офиса тук. От сега ми пламти тиквата, да не говорим, че седмицата започна със станалото системно лазене по нервите от страна на… на една персона тук! Как по дяволите мога да приуча някого на толерантност?
И как да успея да си подредя всичко в главата - претрупана съм с информация, а нещо зациклям при смилането и…
… а току що ми дойде едно искане за доклад на всички проблемни… Мейла започва с “Добро утро, Сис…”
Кое му е доброто?!?
****
23:48 - и понеже заговорих за изкукуригване - поредния нов “темплейт”… да видим колко ще го държа, преди да го сменя със следващия 
(взех го от тук, промени почти няма, а пилетата в заглавката на постингите е поздрав за кипариса)
