Докато учех в университета – един от любимите ми предмети беше „Фолклор“. Имах късмета и удоволствието този предмет да ми го води светило в тази област – Анчо Калоянов. Попивах всичко, което този невероятен „разказвач“ ни казваше. Не се налагаше да уча по задължение за изпит – четях всичко, което ни даваше като литература, с огромно удоволствие.
Винаги са ми били интересни темите за „старото българско знание“, за „старите обичаи“, за останалите „езически знаци“ в християнската ни църковна практика. Дълго време не бях попадала на художествена литература, която да ме грабне, с подобна тематика.
За „Стопанката на Господ“ научих преди около месец, беше споменато това заглавие във фейсбук. Попрочетох няколко ревюта и реших да ѝ отделя време. Ревютата бяха противоречиви – от възхвали, че е прекрасна и емоционална, до критики, че нищо от написаното не е изконно българско. А книгата е определена като „сказание по истински случай и требник на българската народна вяра“.
Повечето критики са насочени именно към това определение – хора, които вероятно са специалисти и са изследвали по-дълбоко обичаите и вярванията – намират разминавания и неистини. Аз няма да я оценявам като такава – не съм фолклорист и не знам кое от описаното е истинско, нашенско, и кое не е.
Цялата публикация „Стопанката на Господ – Розмари Де Мео“
Стопанката на Господ – Розмари Де Мео
Гласувай пръв за този пост!