I like this idea
Гласувай пръв за този пост! Гласувай пръв за този пост!Искрена непоносимост.
Нали знаете, че като подтиска човек нещо дълго време, при това с натрупване – идва момент, в който нещата изригват.
Познавате ли човек, тип подлизурко, който принципно говори непрестанно зад гърба на хората, а пред тях е като херувимче?
Познавате ли човек, който е принципно е изключително незрял за годините си, толкова незрял, че чак дразни с инфантилността си?
Познавате ли човек, който си вре носа навсякъде, намесва се в разговори без да му е искано мнението, който е на всяка манджа мерудия?
Познавате ли човек, който вечно реве, че е претоварен, па дори и работещите заедно с него хора да са се удвоили?
Познавате ли човек, който никога не получава „НЕ“ за отговор, по простата причина, че когато получи „не“ – си решава проблема със срещи ниво по-нагоре?
Гласувай пръв за този пост!За хорската глупост
От време на време ме хващат лудите и изпадам в някакви крайни настроения.
Днес ми е един такъв ден… То се трупа от месеци, де.
Как се свиква с човешката простотия? Почти ежедневно ми се повтаря, че едва ли не съм длъжна да се примирявам с глупавите хора, без да им показвам, че са прости. Не разбирам защо бе, джанъм, е съвсем нормално да си тъп и да трябва аз да го приемам, а е мега некултурно да ти кажа в лицето, че си тъпанар и видиш ли – това не се приема. Тоя двоен аршин ще ме довърши някой ден. Вярно, че всичко е въпрос на „политика“ и „политически решения“, ама тука става дума за ежедневие, хех.
Гласувай пръв за този пост!