Не знам това синдром ли е или какво, но с наближаването на всичките тия празници вместо да ми „поникват крила“ настроението ми клони към хубава кръгла нула. Сдухвам се ей така, безпричинно.
И пак ми е пресъхнала устата – не знам дали е от купищата празни приказки или обратното – от купищата неказани неща.
Уж в такива [...]

Нещо ми идва в повече. Цялото това „надхващане“, цялото това налагане от позицията на „силния“…
Бронята ли да си вадя? Или непукизма? Не знам дали второто не би играло добре ролята на първото…
А беше време, когато паницата беше една и хранеше всички и … паразитите бяха по-малко. Сега всеки си има отделна паничка и непрекъснато тук-там [...]

Има моменти, в които съм на път да излея всичките тия чувства и мисли, които трупам в себе си. По ирония на съдбата точно в тия моменти, когато съм на ръба на задръжките и разума си… не се получава контакта – по една или друга причина. Днес е един такъв ден, с един такъв момент… [...]

Като за кръгло число в брояча ми – запомнящо се и достатъчно натъртващо и болящо.
Грешка.
Повече от достатъчно,отдавна не бях вила с глас насаме.

[rmfVnT1X92c]
Гледах го наскоро пак и от тази сцена отново ме побиха тръпки. Иска ми се никога, никога, ама никога да не ми се налга да изричам тези думи гласно…
И в същото време отново ми се прииска да изрека куп други, но… както обичайно се случва – точно когато съм решила да си отвържа езика става [...]