Crazy By Nature

И преди съм споменавала Учителя. Попаднах на горното случайно, но ми хареса и… за да не се налага да ръгам пореден линк в буукмаркс - реших да си го “архивирам тук”.

Напоследък си мисля само за едно нещо. И това, което ми пречи да съм ОК е че не мога да го споделя с когото трябва. Мисленето де, не друго.

И пак не мога да говоря на моменти. Хем ми се мълчи, хем си имам добро извинение в лицето на ларингита, който си ме навестява в студените месеци.

Обаче знаеш ли, чудя се дали умишлено избягваме да говорим с теб, избягваме да се виждаме, избягваме контакта… всичко. Знам, че ще го прочетеш това. Знам и че ще си замълчиш. Пак.
Е, не те разбирам. Ама никак.
Някак трудно ми е да разбера… а аз нали винаги търся под вола теле - so, help!
Ако не ти - някой друг! Въобще… аз ли съм се побъркала или света? От кога хората нямат време за общуване? Или желание? От кога сме твърде заети за всичко? От кога избягваме неудобните въпроси/отговори?
Продължавам да се вбесявам на тишината. Продължавам да не намирам обяснение за тези, дето са “пас”. WTF… толкова ли е трудно просто да изплюеш камъка?

Отделно от това по-горе - Hate me, it`s OK.

публикувано от: Sis ; етикети: Йода

Have u ever felt like that… Sick of sick people, making you sick? Sick of not being able to define yourself or anyone else? Sick of not seeing the poit, when everyone thinks you should just KNOW about life?

*Още един изгърмя в събота…
Имам огромното желание да намеря някой наистина НОРМАЛЕН човек, с който да общувам поне 2 дни за всичко друго, но не и за работа. Иначе наистина ще се побъркам… Тотално не знам на кой свят съм и какво, по дяволите, се случва. Все едно съм във филм… със забързани кадри.
Enough! Не мога да поема нищо повече.

публикувано от: Sis ; етикети: работа, ярост

Когато нещо се случи извън нормите - откачам.
Особено се побърквам, когато се прекрачат чисто морални и етични житейски норми.
Не разбирам защо хората трябва да крадат - това си е престъпление…
А когато някой краде от мен - тогава приемам нещата като личен провал, защото малко или много съм повярвала в този човек… не на 100% (аз на никой не вярвам безрезервно), но поне достатъчно, за да му поверя нещо ценно.
За последните 2 седмици се занимавах с няколко такива човека и… вече ми идва в повечко. Миналия петък се бях сринала и си казвах, че не мога да понеса нищо повече - е, понесох поредното.
И това вече беше капака. Пак съм down. Защото или аз съм тъпанар или… и аз не знам вече, но тотално оплитам представите си за света. Дваш шанс на някой да прави нещо, да се развива, да изкарва доста добри пари, които всеки месец растат като сума и …
Too much shit! Too much of all…
Shit shit shit shit shit!!!
Понякога ме избива на агресия, наистина ми иде да хвана и да набия поне един… И ми се говори с някой, който ме познава и би ме разбрал. И… пак няма с кой. Всеки път, когато искам да излея нещо се оказва, че всъщност трябва да го изливам… тук.
Само ако можех да върна законите на хан Крум…

публикувано от: Sis ; етикети: ярост

Много, ама ужасно много МРАЗЯ снобските истории!
Също толкова много мразя и моментите, в които някой се опитва да ми се качи на главата брутално!
Отделен въпрос е, че ако някой е решил да си налага неговото по грубия начин - то опредлено е обречен на провал по простата причина, че раздразня ли се почвам да правя всичко напук! Независимо дали е правилно/разумно или не. Може да не е на моята, ама и на неговата няма да е.
Ненавиждам моментите, в които ми се налага да си държа езика зад зъбите (хапейки го!!!) само защото доброто възпитание ми е познато понятие (о, да, и на мен ми се случва).
… а как само мразя инертни хора - не е истина.
Най-лесно е да клекнеш и да кажеш “Не мога аз, направи го ти, защото ти можеш”… Чудно сега като не можеш - на 70 мислиш ли, че ще можеш?!?
Аман от идиотщини.

публикувано от: Sis ; етикети: лично, ярост