Crazy By Nature

Сервиза на Пежо в Люлин е пълен с … некадърници. Ако сте вкарали нова кола там, за рутинен преглед - ще я изкарате “счупена”. 2 пъти до сега колата ми е влизала там, и двата пъти за рутинен преглед. Първия път “забравили” да ми сипят масло => съответно колата прегря и… ме остави по път! Втория път влезе, смениха и горивния филтър и потрошиха някакви маркучи… за което естествено си затраяха, та пак се стигна до пътна помощ.

Та… никога вече няма да припарвам до Пежо - Люлин! В този сервиз не поправят коли, а ги чупят! И нагли на всичкото отгоре…

публикувано от: Sis ; етикети: коли, мрЪн

Ей, така и не се научих да спазвам следната максима:

Дръж си езикът зад зъбите, опъвай си усмивката до ушите, скатай си нервите в задния джоб, а всичко останало - да върви по дяволите!!!!!!

Не е толкова сложно, но никога не ме е бивало в ученето. Ще се пукна от яд… Никога няма да разбера и как един единствен човек може да се окаже най-умния според някой… сред 1300 други!!! И как ако един иска нещо, а другите - не => че другите са стадо, а тоя единствения е … и аз не знам какъв.

Чудно как вече 3 години в такъв случай това стадо се е справяло без тоя… единствения!

За едно обаче му завиждам на него - който трябва го чува. Ей това аз за толкова време не успях да го постигна. Никой не успя…

И после защо съм вдигнала пак цигарите на 2 кутии… е какво му остава на човек освен да пуши и откъм ушите вече!

публикувано от: Sis ; етикети: работа, цигари, ярост

Понякога имам чувството, че колкото повече пазим лозето, толкова по-напечено става.

публикувано от: Sis ; етикети: Rage, глупости, мрЪн

Обзело ме е едно безсилие.
Аз че съм хаотична - хаотична съм… ма поне хаоса си е мой и си се оправям перфектно сама в него. Обаче когато хаоса е мащабен и моя хаос е бутнат в други няколко такива - тогава вече тотално потъвам и се загубвам. Изпускам му края. Ритвам всичко. Като пате в калчища съм… Не се сещам за други синонимни изречения, ама основната ми идея е такава.
Глупаво е да се захващаш да правиш нещо, без да имаш ясна представа за отговорите на 3 основни въпроса:
- какво правиш?
- как го правиш?
- защо го правиш?
Глупаво е днес да искаш едно, утре друго, без да си завършил първото. Глупаво е всекидневно да променяш задание. Правиш нещо, когато имаш отговор на трите въпроса.
След тия три въпроса обикновено трябва да има още един:
Ако целта е да улесня себе си - ОК, НО дали с това мое улесняване не натоварвам хора, които и без това са натоварени?

Още по-глупаво е да седиш и да се усещаш като глас в пустош - и да говори, и да не говориш - все тая.
Някак си не съм тип “ЩРАК!!!!”. Не мога да се метна в нещо просто така, ако това нещо е свързано и с хиляда други човека. Ако засяга само мен - ок, аз съм си с глава в стената, НО когато засяга и куп други хора - тогава трябва да помисля…

И ако на мен ми е лесно - значи ли и че на другите им е лесно…
Просто си мрЪнкам, уф!
Днес нещо не съм наред…

публикувано от: Sis ; етикети: мрЪн, работа