Някак си, мразя понеделниците. Мисля, че този шибан ден трябва да бъде забранен със закон.
Егати понеделника.
… искам, искам, искам, искам рекалка да мине…
/me си е стиснала палците и на краката вече!
само едно желание имам за тази седмица - рекалка да мине нормално… нищо повече.
Обзело ме е едно безсилие.
Аз че съм хаотична - хаотична съм… ма поне хаоса си е мой и си се оправям перфектно сама в него. Обаче когато хаоса е мащабен и моя хаос е бутнат в други няколко такива - тогава вече тотално потъвам и се загубвам. Изпускам му края. Ритвам всичко. Като пате в калчища съм… Не се сещам за други синонимни изречения, ама основната ми идея е такава.
Глупаво е да се захващаш да правиш нещо, без да имаш ясна представа за отговорите на 3 основни въпроса:
- какво правиш?
- как го правиш?
- защо го правиш?
Глупаво е днес да искаш едно, утре друго, без да си завършил първото. Глупаво е всекидневно да променяш задание. Правиш нещо, когато имаш отговор на трите въпроса.
След тия три въпроса обикновено трябва да има още един:
Ако целта е да улесня себе си - ОК, НО дали с това мое улесняване не натоварвам хора, които и без това са натоварени?
Още по-глупаво е да седиш и да се усещаш като глас в пустош - и да говори, и да не говориш - все тая.
Някак си не съм тип “ЩРАК!!!!”. Не мога да се метна в нещо просто така, ако това нещо е свързано и с хиляда други човека. Ако засяга само мен - ок, аз съм си с глава в стената, НО когато засяга и куп други хора - тогава трябва да помисля…
И ако на мен ми е лесно - значи ли и че на другите им е лесно…
Просто си мрЪнкам, уф!
Днес нещо не съм наред…
Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам 
Намерих една много малка “дупка” време в сряда сутрин и ето резултата:
Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради… с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града…)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България - вече си имам друг фаворит!
****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там… но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.
****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер - Габрово, понеделник сутрин - к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер - Стара Загора… И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече… и да продължи да дава всичко от себе си… и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика “шефче” 
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща…
Стискайте палци… пак!
Simon sayed… Go, go go!
Стиснахте ли палците?
МрЪн… ама толкова да ме е шубеее… и така да ме е страх от провал, чеее…
Бляк, предстартова треска ме мъчи… също като в доброто старо време 