Побесняла съм.
Не, полудяла съм.
Направо съм извън кожата си.
Иде ми да крещя, да крещя, да си издера гърлото от крещене.
Не се събирам в кожата си вече, грам. И все по-често започва да ми личи.
И на агресия ме избива.
Допълнителната екстра е, че по неизвестни причини дясната ми ръка се е схванала от плешката до пръстите – всичко е изтръпнало и мърда с усилие, боли ме като за световно, особено горе в плешката, пиша почти изцяло само с лявата и е мъка.
За главоболието, което продължава вече втори ден просто не ми се говори, има моменти в които почти не виждам, като сляп плъх съм.
„Оммммммм“… знам, че ще ми мине, като на куче. Само спокойно.
Don`t panic.
Това с ръката може да е сериозно. Казвам ти го, защото нали и аз минах по този път и още не ми се е оправила. По-добре иди на лекар, защото може да има възпален нерв или нещо да го притиска.
А това с главоболието сигурно е от магнитните бури, споко. Обявиха ги по медиите. И мен ме цепи 2 дена както никога досега. Ацефеин му е майката. Take care!
Стресът ти обира лайката на тебе ей, дървена главо! Минава като разреждаш батерията редовно, като се натрупа и почва да си те прави каквото си иска. Взимай мерки и теглилки, иначе they’re coming to take you away, нали знаеш.
Като на пристрастен, когато му гепиш дрогата.
Опитай с бродерия – „Тайната вечеря“ или „Мислителят“ примерно! ;g
Хех, мина ми. Само плешката ме наболява, предимно вечер… ама главата спря да ме цепи и пиша с две ръце
Ще я разкажа тази вечер 
Иначе имам нова история, за телефонен терор
Добре, че ми нямаш номера.