Рядко говоря за работата си тук. Днес обаче е особен ден и имам повод… искам да спомена някой, който поработи върху особата ми и разви част от мен в желана посока през последните 3 години…
Дечо. Един от борда на директорите. Баш шефът. Ама пък така не му личи… В смисъл, че не предизвиква у персонала гърчове, спазми и тремор всеки път, когато той /персоналът/ се сблъска с него /Дечо/.
Вместо това си говори с нас. Пита ни как сме и ни се усмихва.
Обича да оглежда нещата отгоре, отдолу, отдясно и отляво, по няколко пъти, така че да е наясно какво може да изскочи оттам във всеки момент. Това му харесвам най-много!
Никак не е чудно, че е успял да ме накара да се привържа толкова много към него и да съм (или поне се опитвам да му бъда) верен съмишленик – способността му да ме убеждава в гениалността на някоя идея е също толкова удивителна, колкото е и самата идея.
Така че с ръка на сърцето си признавам, че си имам страхотен шеф. Ама вие не му казвайте. Ще вземе да се надуе.
Е, Дечо днес се раздели с нас, офиса в България и пое към Украина… Да поставя нашите основи там. Да се върне пак в началото… Ех, колко беше интересно началото за мен тук, в тази компания – първите офиси, първите надежди, първите грешки, първите успехи, първите хора, първите приятели, първите семинари, първата конференция… все първите… И всичко това го правихме заедно – заедно се радвахме, заедно се ядосвахме, заедно се смеехме, заедно празнувахме… Първите (вече) 60 офиса на EasyCredit в България… сега предстоят Украина… Румъния, Македония… Едно знам със сигурност – днес като ти казвах „Чао“ много, ама много ми се прииска да изиграя същата роля в нашия филм, тази роля, която вече съм играла и съм я научила наизуст.
Не останах в офиса когато екипа ти подаряваше талисмана за украинския офис. Беше ми трудно… вместо това се сополивех и пушех.
Знам, че ще успееш… и силно се надявам да успеем да запазим отношенията, които наложихме тук през тези близо 3 години. И да опазим това, което създадохме…
Ще ми липсваш. Много. Ама наистина много.
Wish you luck.
… and take care.
Гласувай пръв за този пост!
{} я да не се спичаш… колко още да се говори? 🙂
хващай самолета и кацай в киев.
нали знаеш, че има кой да те посрещне
Сиске винаги си ме изумявала със своята всеотдайност и преданост на работата, за което продължавам да ти свалям шапка. Но когато говориш така сляпо за Дечо&Станчо, които на два пъти искаха да те освободят от работа поради твоя цитирам „черноглед, дезорганизиран и неефективен“ подход към работата ми става едновременно и болно и смешно. Те се вълнуват единствено от личното си благосъстояние и използват максимално всеки който може да им свърши работата, като умело балансират по границата на поносимост на човека и му пускат по някоя трошичка от време на време. Ти си последния Мохикан, който работи за чест и слава в Изи. А тези 2500 сълзички, които ти подариха двамата след като ние напуснахме и стартирахме своя бизнес, говорят сами по себе си, че не ти вярват и не те познават а мислят, че са те купили като доста други. Ти си стойностен човек, и каквото и да се случва /все пак вече сме конкуренти 😉 / ще те обичам.
Късмет и умната,
😉
Wish you luck too… 🙂
нали знаеш… никога не падай по гръб.
ОРАНЖЕВА ПЕСЕН
Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас – само си избирай
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.
Припев:
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.
Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!
Припев…
Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.
Припев…
Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам…
Малък поздрав за теб
Успех Сиске