Искам да идва утре! Нищо, че е понеделник (всеизвестна е омразата ми към понеделниците).
Съботния ден мина сравнително бързо – събуждане по обед, кафе, цигара, мейлинг, събуждане на някой друг, пак цигара, после едно бързо изпращане до автогарата, едно бързо кафе с Цвет и ей на – денят беше минал. Обаче се зададе нощта. И въпреки че пак светеха всички лампи, въпреки че телевизора си работеше и си бръмчеше, въпреки че имах достатъчно цигари… тая нощ край нямаше. В 3 вече не можех да си намеря място от шубе и бързичко се изнизах към колата. Карах до към 5. После пак се прибрах, сетих се за ментата в хладилника, пих 2-3 чаши, ходих от стая в стая и така както си се мотаех и бършех прах в едната спалня незнам защо реших, че чувам входната врата да се отключва. Ей тия 2-3 секунди ми скъсиха живота! По интересното е, че моменталически прибягах до кухнята, въоръжих се с една кухненска дъска и нож и зазяпах входната врата. Поседях на тръни около 5 минути, уверих се, че съм имала чувачевации (нова дума!) зарязах дъската и ножа и пак хванах парцала… Чудното е, че не ми мина през ум нито да звънна на някой в тоя момент. Сега в момента си викам сама на себе си, ако не дай си боже някога ми се случи нощем да имам неканени и непознати гости в апартамента, докато съм сама и кукуригам… какво може да им/ми се случи… станала съм агресивна.
Така изкарах до към 7.30 – изцедена, с опънати до скъсване нервички и уморена все едно съм копала, а аз просто си бях будувала. Легнах си с намерение да поспя, е да ама не – светло, на мен мозъка си ми работи и не ще да заспива. Полежах до към 10.30, после хванах лаптопа, нахвърлях щрихи по презентацията (утре ше я дооформям), изчетох една камара блогове, прерових svejo.net, зяпах филм… Имах намерение да пообиколя магазините и да си взема разни неща, ама нещо не ми се получи плана. Добре че към 3 следобед Ина и Петко звъннаха, та убихме времето до 8 по кафета и разходки.
До тук добре, обаче пак се задава безкрайна нощ. Двете входни врати заключени – checked, всички лампи светнати – checked, телевизора включен – checked, другото шише мента седи и ме чака – checked, цигари има – checked… ама няма да мога да карам, защото се чувствам безкрайно уморена – от как съм се събудила вчера по обед до момента нямам и една минутка сън и това си казва думата. Ето това е поредното доказателство, че на човек може да му стигат и 4-5 часа сън в денонощието, стига тоя сън да е качествен. Когато обаче спане тотално липсва и през цялото време си преследван от паранои – е точно тогава си като пребито куче.
Та така, мрънкам си. А е едва полунощ… изгледах всички клипове накуп във видео зяпалката на таласъма, изгледах и един филм вече… До 8 има тоооолкова много време, че ми се реве. И утре ще съм още по пребита, а съм на работа и не е като да няма какво да правя тия дни.
Ще забраня на Петя (съквартирантка ми е) да липсва за повече от една нощ!
За такива случаи вземи си куче или друг домашен любимец. При моите будувания кучето ми е компания… С него правя т.н. 1000 крачки преди сън /в три часа сутринта/, с него тичам сутрин по плажа. Изобщо – добър вариант на споделена самота.
Имам мишка за домашен любимец. По цяла нощ си будува и тя, само че в аквариума… За куче на тоя етап не мога и да си помисля при мен, иначе си имам 2 – кавказец и каракачанец и даа… докато живеех с тях такова нещо като страх не изпитвах, хех
Към момента най-спокойно ми е само ако имам хора около мен, иначе… иначе седя и си кукуригам по цели нощи, влизайки от стая в стая
Поздравления за кучетата. И аз имам каракачанец…В компания на мини коли и булонка.
Колкото до спокойствието – права си! Все пак човек е социално животно.Но в погледа на каракачанеца си виждам преданост и любов в количества, в които трудно се срещат в днешно време.
BT – „Somnambulist“ (е това е кирилица)