Ало
2 септември 2008 (вторник) 1:51, автор: SisПозната мелодия. Рядко я чувам последните 3-4 години, но винаги знам кой ми звъни.
- Ало, ти ли си?
- Аз съм ало.
- Как си?
- Ами залепнала ми е устата.
- Защо?
- Ами нарочно си я залепвам.
- Как?
- Стискам устни без да ги ближа.
- Какво ново?
- Нищо, което да искам да споделя.
- Не сме се чували от близо година, как така нищо ново?
- Не казах “нищо ново”, казах “нищо, което да искам да споделя”… с теб.
- Добре ли си?
- Зависи от къде ще го погледнеш.
- В смисъл?
- Никак не ми се говори. Залепнала ми е устата.
- Недей пак.
- Недей пак какво?!
- Ти и твоите дупки бездънни. Знаем се, пак се опитваш да катурнеш света и пак всички са ти безразлични.
- Не съвсем. Но нещо такова. Не ме анализирай - загуба на време е.
- Ако говориш за нещото, което те тормози ще ти олекне.
- Я си гледай работата. Стига с тия глупости с говоренето. Има факти. Има неща които “са”. Има ги и толкова. Какво да говоря и какво да обсъждам? И най-вече защо?!
- Чакай, чакай, аз искам само да ти помогна.
- Не ти искам помощта. Остави ме.
- Ама аз…
- Чао, радвам се, че си се сетил… Вече 8 години се сещаш и всяка година знам, че ще се чуем. Само че сега не съм в състояние да отразя контакта.
- А кога ще си? Какво е станало пак? Чета те в нета и не те разбирам.
- Защото не искам да ме разбираш - не ти, който и да било. Нищо ново не е станало, само познато старо. Някой ден аз ще звънна.
- Да бе, да.
- Е, не обещавам. Но в момента наистина не ми е до приказки.
sorry. знам, че четеш. знам и че се чудиш къде сбърка и какво толкова. проблема не е в теб. проблема си е мой и както всеки мой проблем - предпочитам да си го решавам сама… някак.
wish you luck, догодина пак ще се чуем, по същото време.
Не, не съм спряла цигарите - казвам го информативно - до сега винаги си ме питал. Сега просто не те оставих да питаш, а натиснах слушалката.
П.С. Тук трябваше да има постинг с 2-3 снимки от Рибарица… но явно ще остане за по-натам…
