Но те разбирам де, че и споделям вижданията ти даже…

Лошото е, че в един момент неизменно ще ти писне да мислиш, да разсъждаваш и да пишеш, защото все ще достигаш до един и същи всемирен извод – че животът е гаден и че когато човек честно се бори за нещо – било то за пари, спокойствие или любов – е адски, ама АДСКИ трудно да го постигне. Лично на мен ми е идвало да се самоубия в такива моменти на размисъл, затова вече карам само на ракия и мезе – без мозъчна дейност…

П.П. Вземи прати едно ICQ, че съм ти загубил тотално координатите.