Е, за пръв път от години насам ми се случи да остана в леглото си цял ден. И да не ида на работа.
Вчера просто не можах да се вдигна - как така се разболях за една нощ и аз не разбрах… легнах си здрава във вторник, а в сряда сутрин вече бях болна. Днес пак съм жалка картинка - нямам глас, носа ми е запушен, кашлям като за световно… Друсам се с разни прахчета и хапчета, пък да видим до кога ще усещам главата си като гюле.
Независимо от това - преди около час наехме квартирата, в която ще живея с Петя. Стрелбище не ми беше сред желаните квартали, но… абе здраве да е! С кола съм - не знам вече това плюс ли е, или пък минус… Сигурното е, че ще бъде полята подобаващо 
Само да се нанеса…
***
Някак не мога да не си кажа и още нещо… видях се с всички тук. С изключение на двама. Единия по незнайни причини ми е сърдит, за другия нямам идея какво е… уговорки, уговорки и накрая нищо.
Здраве да е, време се намира, когато има желание.
Иначе в София се чувствам добре - на място и спокойна. Неописуема е разликата в ритъма - край на “чергарския живот”, най-после съм на място, където имам среда извън службата
***
Чаршаф, знам, че имахме уговорка, ама… чакам да оздравея.