На този ден трябва да правя курбан!
Днес за пръв път адреналина ми скочи толкова нависоко…
Спокойно, жива съм и съм здрава. Малкия дявол беше… превъртях се през таван 2 пъти и се „приземих“ на гуми и… така. И това с 50-60 км в час, по МАГИСТРАЛА, КОЯТО НЕ Е ПОЧИСТЕНА. АБСУРДИСТАН!
За някакви секунди ми мина всичко като на лента – точно както го описват хората. За някакви секунди си дадох сметка, че живота не е тетрадка и не може да се допускат правописни грешки.
Внимавайте! Не мислете само за това, дали си имате вяра на себе си. Мислете за всички останали, в които няма как да вярваме… Мислете и за обстоятелствата, които са извън вас.
И чукнете на дърво!
Имаше ли светлина в тунела?
Е, аз все пак не съм „умирала“
Цяло чудо е, че ми няма нищо… Но видях всички важни моменти от живота си като на филм… за някакви си секунди.
Всъщност, жените никога не спират да мислят…
Но точно затова се унасяме по никое време; или просто така – не щем да заспим, заради времето. За да изпращаме стария опит в почивка и безвъзмездно да си казваме „здрасти“ с новото, недокоснато, непомирисано бъдеще. Колкото и опасности да се крият по пътя.
Знаеш ли, винаги е хубаво да чуеш че някой друг, точно сега е добре. Въпреки обстоятелствата. Дори за секунда.
Няма нищо по хубаво от няколкото секунди след случката, в които осъзнаваш, че си ОК и си се разминал без… нищо.
Явно с нея ми върви на премеждия, от които обаче се измъквам невредима.
Това май „попи“ и стреса.
Сега пак си карам. Всъщност в края на същия ден бях „яхнала“ друга кола.
Чакам си моята
Леле, леле, леле, милата. Това е просто ужасно!
Представям си какво си изпитала(и аз ъм катастрофирала 1 път страшничко). Просто каквото е писано- ще стане, ако ще да внимаваш и да се апзиш и увас да си седиш…