Студ. Зъзнене. И пак студ.
Декември заплашително приближи… какво ти приближил, направо ми диша във врата.
Всяка година по това време нещо ми става.
Сигурно в мен е проблема – не е възможно целия свят да е крив… по-скоро аз съм му крива.
Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 3-4 месеца – все едно с вълшебна пръчка [...]

С какво са готови да се разделят хората, за да постигнат това за което мечтаят, замислих се. Понякога се отнема свободата да бъдат това което са, като я заменят с фалшивото усещане за щастие. Много се подвеждат… само и само да усетят задоволството от това че могат да се отърсят от копнежа поне за [...]

Трудно е да пишеш, когато времето ти напомня непрекъснато колко е ценно, зашлевявайки те с крясъци…
А ти… ти си книгата, която понякога си мисля, че щеше да е по-добре ако преди 6 или 7 години не бях разгръщала…. защото ще искам да я чета пак…
can you smell the feeling?
you don’t know me anyway
but sometimes i [...]

[21:40:38] Старли says: сисок
[21:40:44] Старли says: ко праиш ве?
[21:41:22] Sis says: прозявам се
[21:41:26] Sis says: ти ко прайш како?
[21:41:28] Старли says: хехе
[21:41:34] Старли says: умориха ли те гадовете пак?
[21:41:52] Старли says: нищо не правя, сгъвам един жерав, нещо изкуквам тия дни
[21:41:52] Sis says: ем аз от няколко седмици изкуквам… ма жерави не правя, не за [...]