Някой твърде близък и твърде въздействащ ми някога, някой, който някога беше предвидим за мен… някой който се промени до неузнаваемост в последствие и който бях започнала да възприемам за почти непознат… се “завърна”. За тази вечер.
Не се беше показвал такъв, какъвто го познавам от… години.
Ще ми се да общувам отново с него, само с тази негова част, която познавам и която тази вечер показа, че е жива.
Дано не е само за тази вечер. И дано по-често засичам точно този човек, когото познавам, а не онзи непознат и недоволен от всичко човек.
Мда, никой нищо не разбра 
Но аз съм усмихната и удовлетворена! Нали знаете колко съм привързана към спомените и малкото хора, които съм наричала приятели? Е… един от тях се “показа” такъв, какъвто беше преди години.
Просто отбелязвам нещо важно за себе си, малкото надничащи тук съм сигурна, че в момента трудно ще схванат за какво говоря, но по-важното е това, че се чувствам доволна.
Етикети: лично
April 6th, 2007 at 1:41
Как се казва?
Може да го познавам.
April 10th, 2007 at 17:41
Haaaaaaaaaleluia.
April 10th, 2007 at 19:11
I ako iskash da znaesh vsichko razbrah :))))
April 15th, 2007 at 14:07
Сисок, не е необходимо да знаем всичко, достатъчно е да знаем, че това ти е донесло радост.
Наистина е хубаво човек да види отново нещото, което му е доставяло удоволствие…
{}
April 29th, 2007 at 11:42
Сис,
Не е нужно име ,за да се вгледаме в усмивката ти,която е много по-ценна в момента.Който и да е Той/Тя,го поздравявам,че те е накарал да “литнеш”