Доста време не съм писала, мДааааМ… не защото нямам какво да пиша, а защото нямам време… когато пък имам време - то това дето си струва писането е станало тоооолкова много, че ме хваща мързела и не правя нищо по въпроса 
Та малко стара информация - имах 3-4 дни работна почивка (хехе, знам че двете думи се взаимоизключват, нооо… факт!) около средата на Февруари. С Цвет и Стоян се чудихме къде точно да идем и в крайна сметка решихме, че крака ни не е стъпвал в югозападна България и… ей ни на - на път към “Петрелийски” - с. Огняново, в близост до Гоце Делчев. В последния момент и Петя реши да се присъедини към нас В крайна сметка една кола от Варна се засили натам… и една кола от Стара Загора също. Пътя от Стара Загора ни отне около 5 часа, минахме през Юндола Този край на родината ми беше напълно непознат - минавала съм от там като дете, но нямах никакви спомени… Някъде из прохода Юндола попаднахме на това:
Не бях виждала сняг тази година - е, това на снимката компенсира пропуска Невероятно красиво място!
Така… сега продължавам с “разказ в картинки”
Ето го и хотелчето:
Бяхме си взели четиримата един апартамент - хол, баня, спалня и още една стая с две легла. Като цяло мястото е уютно, подразни ме единствено факта, че за 4те дни, през които бяхме там нито веднъж в стаята не беше влязла камериерка. Басейна е външен, но има и маааалка закрита част (нещо като шатра), 35 градуса е водата… топъл, но не колкото този на Чифлика И водата в Петрелийски понамирисваше, хехе
Уцелихме много хубаво време и решихме първите 2 дни от почивката да се отдадем на обиколки…
1. Минахме през местността “Попови ливади” в Пирин:
2. Ходихме до Кулата:
3. Почувствахме се европейци (хахахах) - минахме границата само с лична карта… и се върнахме бързо, защото (както каза нашия митничар) “европейските цени нещо не ни се нравят”
4. Огладняхме… и отидохме да хапнем в … Мелник. Страаашен боб правят там
5. Разходихме се и до Рупите - да видим храма на баба Ванга:
6. По пътя към Рупите сякаш бяхме попаднали в машина на времето и се бяхме върнали поне 80-90 години назад. Гледки като тази бяха нещо съвсем обичайно…
7. На връщане от Гоце Делчев към Стара Загора минахме през Благоевград:
8. Минахме покрай Рила - и там имаше сняг
И още няколко снимки, които са увековечили скъпи моменти От рода на … първата чисто нова служебна кола, на която се качвам… и карам… и ще карам още дълго време (дай Боже!)…; смешните каски на Цвет и Стоян… и още по-смешни сламени шапки на мен и Петя…
P.S. А вчера бяхме в Търново - разнасяхме едни монитори между няколко офиса (Ради правилно ни казва “хамали” на нас )… освен че счупих краката на Стоян от ходене по камънаци и калдъръмени улички - успях да обиколя всичките си любими места… и ме подгониха едни спомени, ееех… Много важни за мен неща водят началото си именно от този град…
Имам още тооолкова много неща за разказване/показване… И това ще стане, след края на поредната командировка идната седмица
Съвсем без връзка да кажа, че имаше един лаф от рода на “Намери си работа, която да ти е хоби и ще видиш как цял живот няма да имаш нито един работен ден!” Вярно си е!
Етикети: relax, път, снимки
March 4th, 2007 at 22:10
Звучи много добре! Освен това аз да измрънкам че никаква не те виждам в ICQ, googletalk… абе въобще. ОГРОМНО МРЪН от мен.
March 7th, 2007 at 2:05
За мое съжаление и аз не съм виждал още сняг тази година.
А този фонтан дето си снимала на Благоевград е доста красив лятото.
Особено на тая жега като започне да те пръска, много е добре.
March 12th, 2007 at 10:00
Сискеее той лафа май беше . че като си намериш работа дето да ти е хобито, вече и хоби нямаш
Ама нейсе, важното е че ти харесва.
March 15th, 2007 at 14:26
*толкова прекрасно*
…ще кажа че обожавам разкази в картинки
…в толкова прекрасни “картинки”