Crazy By Nature

Няколко неща:
1. Почнах шофьорските курсове Години наред си намирам една или друга причина да отхвърля напъните на разни хора, безуспешно опитващи се да ме убедят да ги изкарам. Ако не бяха Стан и Деч сигурно никога нямаше да се престраша да се захвана с това. Ама ето че миналата седмица отидох и се записах. И добре, че най-после го направих. Учудващо спокойна се чувствам вътре в колата, зад волана, противно на паниката, която ме обзема когато съм пешеходец и видя движеща се кола на близо 2 метра от мен. Минах 6 часа, сега премятам листовки и ужким уча… От втория час инструктора ме пусна да карам в града - “лудница”… Да видим до къде ще я докарам. Засега съм ентусиазирана и ходя на кормуване с голям мерак, да видим теорията как ще я минавам. Учебната ми кола е голяяяяям и лъскав роувър

2. Имам работа за половин китайски народ. Пак Тя работата край няма де! Наумила съм си да увелича екипа в офиса тук и твърдо съм решила до края на ноември да имам общо 20-22 човека, с които да работя. За сравнение - към момента имам 16 човека. Още 5-6 няма да ми дойдат зле. Проблема е, че отсяването е адски трудно, да не говорим, че и кандидатите не са кой знае колко много. Да видим! Имам си цел за ноември де - нови хора. Спокойна съм, знам че ще се справя, знам и че имам стабилни хора до себе си, знам и че Стоян ще удари едно рамо и ще ми помогне в подбора - никога не греши в преценката си тоя човек, ей!

3. Случи ми се кофти случка миналата седмица. Малко не разбрах какво е станало, ама… все пак се замислих за здравето си и смятам в най-скоро време да намеря време да се завлека на лекар и да видя какво става… Явно е крайно време да спра да разчитам на енергийни напитки и кафета… Щото случката се повтори. По щастливи стечения на обстоятелствата и двата пъти не бях съвсем сама и изкарах акъла на един и същи човек. мрЪн, дължа почерпки.

4. Един познат, след 10 месеца отсъствие, най-после се завърна от Дубай. Едва ли е окончателно. Бях изненадана да чуя познатия глас по телефона с веселото подвикване “Къде си беее, шамандуркеее”. Променен е и той - твърде сериозен, твърде…възмъжал, твърде… разхубавил се Хехе! Разгледах една камара снимки - не ми харесва този свят. Всичко е… голямо, лъскаво и някак изкуствено. Пясъци… море… Ама не са като нашите. Абе незнам, може и аз да съм бъгната, но там не бих желала да стъпвам! Имам си един малък кристален макет на един от символите на Дубай - ей този бял голям хотел на снимката.

5. Вчера излезнах “за малко” към 11.30 по обед… и се прибрах в 3.00 тази сутрин. Не искам да си помислям кога щях да се прибера, ако бях излязла “за много” Повода беше едно парти, на което беше и Дидо (този, който си дойде от Дубай). И както обикновенно - пак забърках една каша… ама ще се оправя. За кой ли път се самонавивам да спра да правя необмислени глупости, мдааам!

***
Новия албум на Faithless ме очарова, както и очаквах. 10х Froz Зарадва ме много със sms-а. Още повече ме зарадва мисълта, че има някой, който като чуе тази група и се сеща за моята скромна особа Албума като цяло е някак различен от предходните, но в никакъв случай не е слаб!
Maxi Jazz r0x! Sista` Bliss too!

***
От около 2 седмици цикля на Guano Apes - не всичко, само 4-5 песни: Open your eyes, You can`t stop me, Big in Japan, Rain, Don`t you turn your back on me… Знам, знам че са все стари песни То не пречи да си цикля на тях. Имам някакво вътрешно неспокойство, не знам с какво е свързано, но като ги слушам тия песни и някак… разпускам. Луда история!

Hide your face forever
dream and search forever

Have you ever been for sale ?
when your isms get smart
oh so selfish and mindless
with that comment in your eye

Do you think that you are hard ?
really harder than the other
man you’re acting cold
if you are not in charge

Don’t split your mentality
without thinking twice
your voice has got no reason
now is the time to face your lies

Open your eyes, open your mind
proud like a god don’t pretend to be blind
trapped in yourself, break out instead
beat the machine that works in your head

Will you offer me some tricks
if I ever need them
would you go into that room
if I call ‘em

Do you think that you are better
really better than the rest
realize there’s a problem
I know that you can give your best

Have you ever had a dream?
or is life just a trip?
a trip without chances
a chance to grow up quick

Open your eyes, open your mind …

Hide your face forever
dream and search forever
night and night you feel nothing
there’s no way outside of my land

Open your eyes, open your mind …

И… таковата… май малко по малко желанието ми да се пренасям към София се изпарява. Имам отговор защо е така. Стъпих здраво на земята и … прогледнах. Всъщност това си е тема за цял отделен пост.

Все по-малко вярвам на хората Което като цяло е тъжно… Все по-често си задавам въпроса “Защо?” и не намирам отговора му… Еми майната му!

Започнах да се оглеждам и да виждам и други, нови хора. И те ме виждат.
На това бягство от “преди” ли му се вика?
Уф… някой път ще попиша по-разбираемо за тия последните щуротии, дето са взели да препускат през главицата ми.

публикувано от: Sis ; етикети: лично, работа

Вчерашния ден започна в 09.30, пооправяне на кочинката и обличане в движение. В 10.30 трябваше да съм на всяка цена на другия край на града… заради едни обещани преди заминаването ми в Габрово палачинки Принципно не съм чревоугодник, но ако все пак някой някога реши да ме привлича с храна - несъмнено палачинките са сред “10те най” Със Стоян си имахме отдавна бъзик за тия прословути палачинки, дето ги обръщал във въздуха. Е, имал е защо да се хвали човека. Ометох 5 броя, можех да побера още толкова, ама умишлено се спрях.
Последва малко мотаене, към 12.30 вече се бяхме изнесли с идеята да посвършим част от понатрупалата се работа през изминалите 2 седмици. Минахме града от край до край. Пеша. За около 3 часа и нещо. Някъде към 16.00 ч. на Стоян му дойде предложение за парти на някаква вила на Старозагорските бани. И последва:
- Айде с нас, м?
- Аз? Е кого познавам там, изключая теб? Ходи си гледай приятелчетата, и без това се гледаме по 14 часа с теб ежедневно…
- Айде бе, Иван ще дойде и той.
- Мммм, е ако и той дойде - има шанс и аз да се присламча.
20 минути по-късно се разделихме - всеки тръгна към бърлогата си. Тъъъъкмо се добрах до дома си и мобилния в джоба ми се разподскача…
- Идваш ли последно?
- Мне, айде без мен, някой друг път…
- Абе голямо си магаре! Идваш! Иван идва и той.
- Ъм… ?!?
- След 40 минути те чакаме пред нас.
- К’во да нося?
- Тебе си, хахах… и бутни в раницата някаква дебела блуза, щото там става кучи студ нощем.
Айде на нова сметка - ровене за пуловер, ровене за раница, на бегом през банята и т.н. В крайна сметка успях 40 минути по-късно да съм прекосила отново града от единия край до другия, пеш (!!!!)
Последва тичане за последния автобус, който пътува към баните в събота, после много смях, разговор с контрольорката за изборите и за това “на къде отиваме, на къде вървим”. Благополучно към 18.30 бяхме в уречената вила. В първия момент се гипсирах - една камара хора, всички се познават от години, тук-там някоя позната от някъде физиономия… Намерихме си един ъгъл, бутнахме се на него, почнахме с биричка, после минахме на зелен Флирт (мдааа, знам, че се бях зарекла Флирт да не слагам в устата си… ама да си призная тази беше добра!), по-късно от някъде се появиха 2 каси с бира и съответно - минахме на бира. Весело беше Малко в повече ми дойдоха по едно време чалгиите и явно ми е проличало, тъй-като двамата ми познайници упорито започнаха да ме убеждават, че няма да е зле да се разходим в тъмниците. Навих им се на ума Помотахме се около половин час и се забързахме наобратно - кучешкия студ беше налице! После нещо ми се губят няколко часа време, имам проблясък, че към 3 - 4 ч.сутринта по-голямата част от народа се беше изпонатръшкал, изключая наша милост и още 2ма шамандурковци. И тогава… ооох, тогава… пели ли сте на караоке? Щото ние точно това направихме - пусна се някакъв плъгин на уинамп-а, пуснаха се инструментали с текстове, заби се микрофона, усилвател… и разлаяхме кучетата! Като се започне от Алис Купър, Металика, Ийгълс, Бон Джоуви, мине се през Ийгъл Ай Черри, Акуа (нали си спомняте “I`m a Barby girl…” мда, достатъчно весели/пияни бяхме, за да го пеем и това), Пъф Дедди, Еминем, Фейтлесс и се стигне до Ъпсурт, Дони и Нети и не помня какво още
И така до 5.30. Пак последва разходка. Изнизахме се. Вървяхме през някакъв парк - неосветен, естествено. Заведоха ме на най-невероятното езеро, в най-непрогледната тъмница, с най-ясното небе, с най-ярките звезди, проведох най-интересния и сериозен разговор от месеци насам на всевъзможни теми… Не е истина просто… Да не говорим за многото падащи звезди… Красиво място, небето беше жестоко! А колко пожелания ми минаха през главата - да видим колко от тях ще се сбъднат Всъщност като се замисля, ако бях изпуснала само тази картина - щях да имам основателен повод да съжалявам МНОГО, че съм изпуснала нещо ХУБАВО.
Ще ми се да се повтори това пак, макар да е малко вероятно…
Към 7.30 минахме да си прибера раницата, взехме Иван и в 8 хванахме първия автобус към града. 30 минути път ми се губят - проспала съм ги, завряна ту в Иван, ту в Стоян…
После… прибиране, баня, вафла, мрънкане… И в крайна сметка преди половин час се надигнах.
Та всичко вчера почна от едни палачинки… И завърши с едно много хубаво еРезо
В деня на размисъл изобщо не размишлявах, релаксирах така, както не съм предполагала, че мога!
И капака е, че въпреки че съм спала едва 4 часа, моя милост е свежа като репичка!
Хубаво е да има някой, който от време на време да ти казва “I care!”

публикувано от: Sis ; етикети: приятели

Драскам си тук… премятам хиляда файла… оправям едни предварителни планове. Тази песен си се върти от около 30 минути и едва сега, така както си бачкам, се заслушах в текста…

There it is, чувствайте се почерпени.

We think we are heroes
We think we are kings
We plan all kinds of fabulous things
Oh look how great we have become

Key in the door
The moment I’ve longed for
Before my bag hit the floor
My adorable children rush up
Screaming for a kiss and a story
They’ve a gift to this world
My only claim to glory
I never knew sweeter days
Blows my mind like munitions
I’m amazed

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man’s loss, another man’s gold
So much more than I thought this world could ever hold

We’re just children, we’re just dust
We are small, we are lost
And we’re nothing
Nothing at all

One bomb
Whole block gone
Cant find my children
And dust covers the sun
Everywhere is noise, panic
And confusion
But to some another fun day in Babylon
I’m going to bury my wife
And dig up my gun
My life is done
So now I’m going to kill someone…

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man’s loss, another man’s gold
So much more than I thought this world could ever hold

*********
I Can’t Get No Sleep… И после как да не твърдя, че Faithless са най-добрите!
Ще ми се вече да им имам новия албум.

публикувано от: Sis

These days - the stars seem out of reach
These days - there ain’t a ladder on these streets
These days - are fast, nothing lasts
There ain’t no time to waste
There ain’t nobody left to take the blame

Да започна с най-важното за мен:
ДОЙДЕ СИ!
В петък, 13ти, с 1 час закъснение, който ми се стори цяла вечност. Най-после! В общи линии времето в което бяхме на четири очи/уши (докато влачехме един куфар и пушихме по цигара - колкото да стигнем до колата на мам) ми стигна само за “Здрасти, радвам се да те видя” и “Got to go, няма да оставам в София… дойдох просто да ти кажа добре дошъл”.
Май така беше най-добре… за мен. Променен е… Не знам още дали към по-добро или напротив… Чувствата ми са смесени (пак). Anyway - бях се зарекла това да е тема табу за блога ми. Мисля до седмица-две да се замотам по столицата за повече от 1 ден и да установя отговора на този въпрос.
В петък, 13-ти се видях и с кипариса за около 30 минути - такова екстремно уговаряне за среща не бях имала скоро Чудя се за нова година дали да не и купя едно зарядно за телефона ;р Зарадвах се и на мамчето - нея пък не я бях виждала точно от “изпращането” за САЩ…
Този “фатален” петък се оказа един от най-хубавите ми и наситени с емоции дни. Времето ми беше разграфено до минутка:
7.15 - тръгване от Габрово
10.15 - в София
10.30 - 11.50 - Прекосяване на разстоянието между автогарата и Люлин (ако не беше златката - щеше да ми е невъзможно да го изпълня това), минаване през централния офис на фирмата ни, бегом до метрото и … спирка Сердика
12.20 - 13.00 - “Здрасти Fenia”
После летище, чакане, закъснение… пренареждане на планове за пътуването към Пазарджик… лудница!
15.30 - Алелуя! He is alive!
Докато се суетяхме по летището - стана 16.00…
После 1 час ми се губи някъде, но със сигурност в 17.00 се метнах в колата и вече пътувах към к-с “Ливадите”, Пазарджик.
А си мислех, че е невъзможно да успея за 1 ден (няма и толкова) да прекося София от край до край 2 пъти, да пия 4 кафета, да проведа важни служебни разговори… изобщо… май всичко се обяснява с това, че е било петък, 13ти - “фатален ден”

Какво се случи в к-с “Ливадите” - за пръв път видях почти всички ръководни кадри (пръснати из всички краища на страната) на фирмата на едно място. Част от тях познавах само виртуално - беше странно - до този момент дадено име го свързвах само с глас (всички офиси сме навързани в skype), а сега видях и face… Беше ползотворен семинар Ама няма да издавам нищо около същността му ;р
Има няколко снимки:

Хотела

Nature

Съвсем истински са, no kiddin!

**************

Луди дни бяха. Не усетих как се изнизаха часовете…
Нещата с новия офис потръгнаха, не се мина без препятствия - оказа се, че в Габрово за всяко нещо се изискват по 3 дни - 3 дни в разправии с БТК, 3 дни спорове с енергото, 3 дни в преговори за рекламата ни с местния ежедневник, 3 дни разправии отново с БТК - този път по повод ADSL… Всичко това вървеше паралелно, разбира се. Да не говорим за ежедневното късане на нерви с майсторите, които правят основен ремонт на избрания офис…
Но всичко тръгна, при това сравнително бързо (или поне това е моята оценка), хората ни са мотивирани и отговорни, за първата седмица направихме 16 одобрени договора… Look nice. Доволна съм от себе си, макар да смятам, че нямаше да е зле да съм там поне още седмица… Но пък го има и лафа “Едно бебе докато не го пуснеш да ходи само - няма да разбереш дали наистина е проходило” - сега просто ще следя поетапно крачките.

**************

Понякога човек се засилва толкова много, че… забравя за спирачките.

публикувано от: Sis ; етикети: лично, приятели, път, снимки