Crazy By Nature

Fear is a path to the dark side,
Fear leads to anger,
Anger leads to hate,
Hate lead to suffering…

YODA: Careful you must be when sensing the future, Anakin. The fear of loss is a path to the dark side.

ANAKIN: I won’t let these visions come true, Master Yoda.

YODA: Death is a natural part of life. Rejoice for those around you who transform into the Force. Mourn them, do not. Miss them, do not. Attachment leads to jealousy. The shadow of greed, that is.

ANAKIN: What must I do, Master Yoda?

YODA: Train yourself to let go of everything you fear to lose.

Малкият зелен е мой тип… ндаа.

***
А тия дни имам някаква идея да се заровя в “Пътеводител на галактическия стопаджия” и да си припомня бисерите на любимеца ми Марвин.
Нещо се спекох пак - явно ми е такъв периода.
И чисто информативно - утре заминавам за Търново. Вярно че ще е само за 2 дни, че ще е по работа, ама не мога да си намеря място от радост. Това е града, в който преминаха 6 от най-хубавите ми години.
Ей, нямам търпение да седна и да пия една биричка в пЪба… едно време бяхме изтрили една от масите там - беше заплюта и винаги свободна за нас.
Дано имам време за поне 1 малко кръгче по любимите ми места.

публикувано от: Sis ; етикети: Йода, приказка

Имам работата си.
Имам познатите си.
Имам малко останали хора, които наричам приятели.
Имам ежедневните си неизброими контакти, служебни.
Имам достатъчно, за да си позволя задоволяването на разни прищявки.
Имам куп други неща, в които съм се вкопчила.

Рядко имам моменти като този, в който ми иде да изкрещя:
F*ck, all I need is… you.
От толкова много време не съм го признавала дори пред себе си, че чак ми звучи нереално… Има минути, в които нямам какво да ти кажа, мълчанието виси над мен и ме смазва. За 10 минути по разни жици се пренесоха съвсем малко думи, за сметка на мълчаливите моменти.
Гърлото ме боли от стягане, сериозно говоря.
А всъщност има толкова много неща, които трябва да знаеш.

Знаеш ли, тази година преодолях страха си от морето - да, точно така, нагазих до гушата, не се майтапя. Сега морето не ми е до колене, а до гушата. И някак си не обръщам изобщо внимание на мисълта: “Помощ, давя се!”… Аз се давя от години, ама ей на - все съм жива.

Незнам дали те гони носталгия по България теб, но мен определено ме гони спек и носталгия по проклетата ти муцуна ;(
И съм уморена. Много. От агонията… От стиснатите зъби… От липсата… От това да съм все “силната”… От неизказаните думи… От стремежа ми да не занимавам (общите ни) познати с нещата, които отвътре ме разкъсват… От усилията, които хвърлям, за да “не мисля”… От работата… Не знам на кой свят съм вече, не взимам адекватни решения, не се чувствам пълноценна.

Снощи се боядисах… ндааа, сега съм червена. Не е нормално точно аз за няма и месец да сменя 2 пъти цвета на косата си. Идея нямам какво ми става пак, ама силно се надявам да е нещо моментно, да стисна зъби и да се взема пак в ръце и… да се държа нормално.

05.50 - Добро утро. Кое му е доброто… Мразя понеделници…

публикувано от: Sis ; етикети: лично, сдух