Sep 27
Стиснахте ли палците?
МрЪн… ама толкова да ме е шубеее… и така да ме е страх от провал, чеее…
Бляк, предстартова треска ме мъчи… също като в доброто старо време 
Sep 22
Застудяването и първите студени дъждове за есента винаги ме сварват неподготвена. И в момента мразя целия свят, ПАК! Хич не го обичам това време - студ, дъжд, кал и разбити улици 
Романтика, батенце…
Всичко ми е пак на забързан кадър - изобщо не мога да схвана какво и как се случва. Уж всичко го правим бавно и плавно, а все изниква нещо недообмислено… и така както е бавно плавно - в един момент все едно действам “на юруш”. И толкова ме е страх да не стъпя накриво и да си счупя и двата крака барабар с главата…
С глава в стената е добро мото… за определени ситуации. Иначе играя само на сигурно - такъв тип съм - обмислям всичко от всичките му възможни страни и ако от някъде реша, че има прекалено голям риск от евентуална загуба - просто се отказвам. Другия вариант е да пипам леко и да си стискам палци нещата да минат безаварийно. Редки са случаите, в които се мятам в нещо недообмислено.
***
За пореден път плановете ми се провалят с гръм и трясък 
А ги умувам от поне 2 месеца.
Друг момент пък го чакам от 5 месеца, а е твърде вероятно да го пропусна и него
***
Anyway… пълен блокаж съм. Опитвам пак да преценям приоритети… опитвам да угодя на две страни… Damn, как мразя да съм между чука и наковалнята.
***
After all she has nothing inside
No good to give
No meaning to live
The mist engulfed tonight
Every single star
Delirium - After All.mp3 - поздраФ заа всички
И да ми стискате палци идните 2-3 седмици.
И да не се шашкате, ако се позатрия известно време - черен гологан не се губи.
Sep 17
Куцо ми е.
Липсват ми няколко човека, които толкова много ми се иска да видя, че… Съвсем наскоро при подобен пристъп звъннах на мамчето… Чух познатия глас, чух познатото мърморене, чух поредното “така не бива”, “намери време и легни да спиш”, “още колко време мислиш, че ще издържиш така?”… и ми стана леко. В смисъл подейства ми някак успокояващо, а бях на път аха-аха да ревна по телефона. И сега ми е едно ей такова никакво, ама не смея да звънна на никой.
“В тъмнината често остава някой прозорец да свети, надявам се и се моля вече да не е моя.”
***
Полудявам.
I’m sorry but I ain’t gonna change my ways
You know I’ve tried but I’m still the same
…
Липсвате ми. Много.
и пак стана ебати сълзливата глупост… ма като не завъртам телефона… ей на - пиша. не е същото, да знаете!
Sep 15
Върнах се, всъщност съм си бак ин дЪ хаус от вчера още.
Не пих бира в пЪба - нямаше време. Но видях Петя - не я бях виждала от завършването ни преди 2 години
Малък крос по улиците на най-любимия ми град, после такси, после Арбанаси.
Ето какво видях от там…
От терасата ни пълнех очите си с ей това
А в тази хубава “къщичка” спахме… това отпред е гореспоменатата тераса.
Преди да си тръгнем…
Когато настъпи момента - някои помахаха за довиждане
Ползотворен семинар беше. Обмислихме и почти дооформихме важни неща, няколко идеи ще станат реалност… поговорихме си и за обозримото близко бъдеще на фирмата… Започвам нещо ново, даже май ще са 2 нещата и моя офис е “опитно зайче” - имам нужда от здраво стискане на палци, за да се получат нещата и да няма особени сътресения… А такива неминуемо ще има, обаче ще ги превъзмогна!
Твърде възможно е да разнообразя Стара Загора с някой друг град, па макар и за малко - човекът е човек когато е на път
Тези 13 офиса (засега! ще ставаме все повече и повече!) пръснати из страната, с всички тия млади хора в тях… наистина добивам абсолютна увереност, че ще направим чудеса! Не сме големи, но сме силни и най-важното - работим работата си с кеф и с вярата, че всичко което правим има смисъл и се оценява.
****
Извън работата - 2 неща:
1. Случвало ли ви се е да видите уличен бой между шофьор на тролей и банда малоумни 17-18 годишни дебилчета? Не? В Стара Загора ми се случва за втори път на мен! Тази вечер реших да ползвам градски транспорт и се метнах на тролея. На едно от кръстовищата в града 1 малоумен младеж реши да си играе по нервите на шофьора на тролея, с който пътувах. Играта продължи около 5 минути - малоумното същество се изпречваше на пътя на машината и правеше глупави чупки в кръста. В един момент нашия шофЕр си изтърва нервите, отвори предната врата и буквално излетя навън. Последва шамар, после от някъде се измъкнаха още 4-5 дебилчета, които свалиха “нервния чичко” на земята и започнаха да го ритат и удрят където сварят. Естествено вдигнах мобилния и извиках патрулка, която обаче не дочаках… От някъде се появи млад мъж на около 30, който разгони тая паплач със… спрей! Не останах да догледам разигралата се сцена - слезнах и продължих пеша. И за пореден път се заричам да не ползвам градски транспорт! Аз и без това рядко ползвам, да не говорим, че мразя в червата си мръсните автобуси, раздрънканите тролеи и т.н. - предпочитам да изям 30-40 минути от времето си и да се придвижа пеша, отколкото да ставам свидетел на подобни сцени или да се блъскам с куп хора…
2. Гнидата пак се е затрила… Беше ми странно като ми звънна сестра му преди 3-4 дни, ама тогава нямах време да говоря много-много. Днес пак ми звънна - не е чувала брат си от повече от 15 дни (аз от около 2 седмици)… В квартирата денонощно телефона давал свободно, но никой не вдигал. Странното е, че аз звъннах на работодателя му и отговора на въпроса ми - къде мога да намеря неговия служител - беше, че нямал идея… не знаел. И пак ме погва параноята
Искам да си идва вечееееееее! Искам да си дойде, за да не ме е страх да си взема отпуска - ще знам, че като я взема няма да има с какво да си занимавам мозъка и ще почивам! Сега се заравям в работа само и само да нямам минутка време за мислене какво ли става с оня малък идиот на гза на географията…
Искам най-после цялата тая лудница да свърши! Щото ми писна да се самоизяждам.