2 приказни дни! Почти 3 даже…
Заминаването ми в петък беше инфарктно – автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен – това според кукумявката на една от касите нашата автогара… Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив – докопах телефона на Автогара Юг там, звъннах с молба да си резервирам място и познайтееее – нямало! Поредната кукумявка! Продължих с чопленето и се добрах до фирмата, на която е автобуса – айде и там завъртях телефон. „Моля ви, оставете си мобилния, ще ви звъннем след 5 минути“. 5 минути по-късно : алелуя! „Няма проблем, 7-мо място е вашето. Само съобщете на стюардесата за резервацията си.“ Междувременно на въпроса защо звъня на тях и как съм се докопала до телефона им – обясних, че съм „минала“ през старозагорската автогара, после през пловдивската… накрая просто съм стигнала до тях, като последен шанс 🙂 Картинката беше пълна, след като 15 минути по-късно получих извинение от 2те кукумявки.
Тааа… в петък в 23.00 ч. се озовавам във Варна. Зузу ме чакаше… Ходихме на „Годзила“ – това ми е нещо като традиция от как преди 5 години крака ми стъпи там за пръв път, заедно с малкия и Иво. После малко шляене по улиците, които бяха учудващо празни – миналата година по същото време все още си беше лудница! Накрая завършихме с плажа и няколкочасово мърморене и оплакване.
Събота – надигнах се в 9 сутринта и се обадих на кака си (имам си една кака и там…). Всяка година се чувам и виждам с нея точно по 1 път – когато крачето ми стъпи във Варна. Представа нямам какво толкова е харесала в мен тази жена, ама всяко мое ходене в този град мен е свързано с невероятни изненади от нейна страна. Имаме си традиция и с нея – винаги ме води на разни диви и приятни за мен места (миналата година ходихме на фермата за миди). Уговорихме една среща за 11.30 🙂 Този път ме заведе в Чифлик Чукурово – етнографски комплекс, в който се оказа, че са водили и принц Чарлз. Намира се на около 60 км от Варна, с. Прилеп, пътя до там е лееееко кофти, ама си струва усилията и друсането 🙂 Няма да разказвам много, мисля да показвам 🙂
***
с. Прилеп – 100% не е случайно името му! Щом посред бял ден се натъкнах на този тук 🙂
***
Ето тази плоча посреща народа на входа на комплекса.
***
Това пък е последната страница от менюто 🙂 На всяка страница имаше по някаква история…
***
Невероятно вкусните дробчета… Ако някога попаднете там – не пропускайте да ги пробвате! И царевичните питки! И турското кафе, което се сервира с бяло сладко!
***
(звукове и) гледки…
***
Непременно посетете това място, ако някога имате възможност – нямаше хора, тихо и спокойно, уютно, невероятен персонал, свободен достъп навсякъде из комплекса… Толкова перфектно, че чак е трудно да се повярва, че го има 🙂
***
Неделята прекарах в път до Калиакра и после до Каварна. Сама. Запознах се с разни хора по пътя 🙂 Накрая завърших във Варна 🙂
Малко снимки пак (защото нямам думи)
Моите мидички, гърбец и тен :рРр :
И крачетата ми…
Ах, морето 😉
***
Та такааам. Заредих батериите! Сега почвам пак да стискам зъби 🙂
Хубаво е човек да бяга сам някъде. Има полза!
Гласувай пръв за този пост!