Няма да пропусна и тук да благодара на Ивоса и Кипариса за даряването на кръв в полза на напълно непознат за тях човек. Дадоха шанс на човешки живот. За да ги убедя ми беше достатъчно да поговоря с тях по-малко от минута по телефоните. Даже думата “убедя” тук е пресилена - не се стигна до убеждаване, беше ми нужен едноминутен телефонен разговор с двамата поотделно - колкото да задам въпрос и да получа “ок” от тяхна страна.
Иска ми се хората, които удрят по едно рамо на подобен зов за помощ да са много… и да не мислят материално. И нещата да стават бързо. И да не се налагат много-много обяснения - просто завъртане на телефон, уговорка за час на “акцията”, записване на данните на нуждаещия се и толкова.
А в този конкретен случай съм сигурна, че едно простичко “благодаря” им стига на моите двама герои на деня.
Кипариса преодоля своя страх от “лелки в престилки” 
А Иво е герой с ранното си ставане днес - нещо НЕтипично за него (неслучайно често го сравнявам със сънливия ленивец Сид от Ice Age) хехе
****
Петък наближава… за събота не искам и да си помислям ;(
Брррр, студено ми е.
May 17th, 2006 at 10:44
Какво да ти кажа….кокошка:Р