Crazy By Nature

От доста време не се беше случвало да си остана в Стара Загора за почивните дни. Започнах да усещам, че силите ми са на привършване още в началото на миналата седмица - нон стоп главоболие, постоянни прозявки (което съвсем не значи, че успявах да спя повече от 5 часа в денонощие), нерви и гадно чувство на несигурност. Сякаш света наоколо беше станал като някакво торнадо, което ме е засмукало и не мога да се откопча. Емоциите също ми дойдоха в повечко. “Неизвестното”, с което се сблъсках - също. Видях какво е да се сринеш, видях и какво е лека-полека да започнеш да се надигаш и да добиваш все по-голяма увереност.
Имах някакъв план този уикенд да си ида до Габрово, но още в сряда се отказах от това - реших да си остана тук, да помързелувам - спане, книга, филм, малко сърфиране… Силите ми бяха към края си. Последните 2-3 седмици ми бяха като въртележка - незнам как мина времето, сякаш изтече между пръстите ми. Губех се в този вихър. Нямах почва под краката си. Чувствах се дяволски несигурна - все едно съм на морето и някой насила ме бута във водата, а аз не смея да се потопя над коляното. Защото не мога да плувам… Моето слабо място е точно това - винаги искам да знам каква е (поне) евентуалната последица от дадено действие. Някак си… искам да мога да предвидя нещата, да ги огледам от всички страни, за да няма след това изненади. Когато има изненада реагирам по два начина - ако е неприятна - изпадам в паника и ми е нужно доста време докато се окопитя и започна да мисля как да оправя кашата, или пък ако е приятна - изпадам в еуфория и почвам да се чудя какъв невероятен късмет съм имала. А сега съм в морето, виждам големите риби, виждам и малките, сравнявам се и с едните, и с другите… Мисля, че започвам да преодолявам страха си от дълбокото…

****

Тази седмица на няколко пъти размених следните реплики с различни хора:
Х: - Как си?
Аз: - Незнам. Имам адски много работа, вкопчила съм се в нея, потънала съм в нея дори, и да ти кажа - добре, че е така. Нямам време да се замислям над въпроса, който ми задаваш.

Наистина е така. Добре че е доста напрегнато тия дни - нямам време да се замислям за каквото и да било. Нямам време за ядовете из дома ми. Нямам време да обърна внимание и да се впрегна на постоянните глупости на баща ми. Нямам време да … Нямам време да се замислям за страха си, нямам време да се уплаша от все по-малко оставащото време до момента на … липсата. Нямам време да седна и да поговоря с този, с който наистина ми се говори.
Спомням си миналата година как бях, когато наближаваше онзи момент - пак се вкопчих в работата си, пак си намирах куп допълнителни неща за вършене - само и само да нямам време за себе си. Сега пак се тренирам - абсолютно задължително е да съм желязна този път! Ама наистина желязна!
Can I stop this mind-fuck…?

Мислех си кога да отделя време за София. Първоначалния план беше другия уикенд да си ида до Габрово - за Великден задължително съм си там! След това по-следващия уикенд (29-30) да се отмахам до столицата… Втората част от плана отпада - реших да съм там за 6 май. Хлапето има имен ден тогава… По всичко личи, че ще пропусна рожденния му ден (27 април), но поне ще мога да му видя муцуната за другия празник. И не само неговата муцуна После… После на 19-20 май пак ще съм там… После… незнам.
Става ми тъжно.

****

Взех си “Наръчник по привличане на клиенти” на Пол Тим. Малко, но полезно книжле… Определено не си падам по “професионална” литература, но се налага да си обогатявам общата култура. Имам късмета тази книжка да ми е интересна.

****

Paul Van Dyk - Ghostland guide me god - задължително да се чуе! (God is dead, но все пак… добро е парчето).

публикувано от: Sis ; етикети: работа

Кой малоумник е решил, че ако говориш ти минавало? Чий идиотски мозък така мащабно е успял да се простре над поне 90% от хората, убеждавайки ги, че “ако говорите и споделяте ВИ олеква”? И защо същите тия 90% хора не могат да възприемат, че на мен не МИ се споделя, не МИ олеква.
Защо, ма*а му стара, е толкова трудно да се възприемат думите: “Не ми се говори, не ми се споделя. Остави ме на мира. Или смени темата, или по-добре да не говорим.” Защо всяко излизане на кафе се превръща в мъчителен разпит, на който така или иначе не се поддавам. И защо всеки път трябва да си тръгвам с горчивина.
Какво ми имало и какво ми ставало? НИЩО, С КОЕТО ДА НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ СПРАВЯ!
Искам да съм САМА.

А иначе си прав - има ми нещо, да. Но се справям. И не смятам да го споделям с който и да било. И как пък само ти ме разконспирира? Не съм толкова прозрачна - това са твои думи.
Ти (знаеш кой си!), просто престани да ме разпитваш, престани да се опитваш да откопчиш нещо от мен. Няма да кажа нищо. Нито феЙс тУ феЙс. Нито пък тук. Отделно дето съм почти сигурна, че точно ти си ме издънил пред… някой. Може и да греша (надявам се да греша!). Имам си куп неща, над които да мисля. И искам да го направя сама. Няма случай, в който да не съм се преборвала със страховете си - скочих с бънДЖи преди няколко години заради страха си от високо… после пак скочих. Сега просто трябва да се преборя с параноята си пак САМА. Освен това и да не се справя - така или иначе времето си минава, има си определен период. Ако до края на този период не се кротна - обстоятелствата ще ми наложат да се кротна. Те (обстоятелствата) не се съобразяват с мен, с теб или с който и да било. Просто стават. Случват се. А ти си длъжен да ги приемеш.

Ако искаш… Hate me - it’s ok
Просто ме остави, идната седмица не ме закачай. А когато те викна на бира в “Дръмс” - не се опитвай да ми се правиш на психолог пак - знаеш, че номера не минава при мен и най-много да ме вбесиш. ПАК.

публикувано от: Sis ; етикети: мрЪн, ярост

Днес Изаура (по-известна като ku4e_kasi4ka или просто Марийка ;р ) става голяма!
Ще ми се да мога да я гушна и да я целуна по кучешкия нос Да ми/ни е жива и здрава, все така пробивна. И да продължава да е толкова флюбена, отива и

П.С. Аз мисля да ударя едно голямо за нейно здраве още сега.

публикувано от: Sis ; етикети: пожелание, приятели, честит рожден ден

Събота - основното събитие за деня беше рожденния ден на BEER_MAN. Весело изкарахме. Рядко се виждам с тайфата от Казанлък, но винаги събиранията с тях са запомнящи се. Бирата стана на 30! Да ни е жив и здрав! (Наздраве, пак!). Подаръка тази година беше велосипед. Почти си го представям в пълно рибарско снаряжение (миналогодишния подарък), яхнал новото колело и поел пътя към язовир Копринка. Това ще е гледка, която си струва да се види!
Не се мина и без обичайното заливане от смях в компанията на Зу и Драго. На последния дължа почерпка ;р
Изненадата на вечерта беше появата на dzver Аз лично не го бях виждала от поне година и половина, беше ми приятно да побърборим за разни минали и настоящи нещица…

***

В Казанлък имаше изложение на холандски цветя - много красота беше събрана на малко място.

Това са малка част от снимките. Пролетта се отразява невероятно на градчето - всичко е окъпано в зеленина, парковете там май нямат равни… Чисто, приятно, тихо и спокойно. Добро място за разходки по това време на годината.
Очаквам Веско да качи някъде поне част от неговите снимки и ще гледам да метна един линк и към тях.

***

Днес към обед пристигнах в Стара Загора. Минах през офиса с идеята да изчакам момичето, което почиства. Срещата беше определена за 15.00ч. Изчаках я, помолих я да започне от моя офис, за да имам възможността докато почиства останалите офиси аз да свърша поне малка част от работата за понеделник, огледах за пореден път касата, засякох от къде идват едни разлики и се успокоих. Докато се лутах из тетрадки, таблици и програмата, с която работим - получих изненадващ смс за кафе от Марийка и Деян (Здрасти Изаура;). Двамата се разходиха от София до Стара Загора, за да пият кафе с мен… Е, забавих се, ама нямаше как да предвидя, че разстоянието между двата града те го взимат за час и половина. Малко ме почакаха, важното е, че се видяхме Че и Заека видях (него пък не го бях виждала сигурно от поне месец и половина, нищо че сме комшии). Страшно се израдвах на Деян, то кога ли не му се радвам на него. Много си го обичам това диване. Ама многоооо. И всеки път като му видя муцуната и ми иде да вия от радост Марийка май е по-спокойна. Дано нещата, които я тормозят последната седмица, се разминат безаварийно. Стискам палци… Пък ако се наканят другата седмица наистина да дойдат до Габрово с мен - направо ще си имам и повод за празник!
Чудно е да гледаш двама добре познати ти човека заедно. И да се радваш на самата картинка срещу теб, без да е нужно да говорите много-много дори. Ако не бях сигурна, че ще се фръцнат, ако видят снимката си тук - щях да ги покажа и тях, още сега! Невероятна двойка! На мен направо ми дадоха нов начален тласък за идната седмица.

***

Уикенда беше пълен с приятни срещи и изненади. Въпреки това нещо вътре в мен е свито на топка. Имам чувството, че ще гръмна. Отвратителното ми 6то чувство никога не ме е лъгало, а сега имам гадното усещане, че ме чака някаква невероятна гадост тия дни. Супер изнервено ми е… паля цигара след цигара, мотах се безцелно по улиците до преди малко - не и не, не ми минава. Едва ли не предусещам някакъв апокалипсис. И ме е страх. Дявол да го вземе, не понасям паниката си - винаги е необяснима, но винаги се оказва основателна.
Седмицата се очертава доста тежка, много борба ще има… Куца ми рекламната стратегия, и то много здраво. Хванала съм се да издирвам учебници по маркетинг и реклама. Замислям се и до колко ефективна би била рекламата в Интернет… Кои и какви са хората, които ползват глобалната мрежа ежедневно… Какво ново може да се измисли за популяризирането на някакъв продукт, освен стандартните рекламни карета по вестниците, брошури, които се подават от ръка на ръка или пък се пускат по пощенски кутии, плакати по улиците… билбордове/трансперанти… Радиорекламата май е неефективна в нашия регион, за телевизионната да не говорим…
В това отношение все едно съм в амок - никакви нови идеи не ми идват на ума, поне засега. А трябва да размърдам мозъка си за нещо ново и интересно, което да привлече вниманието на хората…

***

Липсва ми контакта с … с разни хора. Whatever… Едно такова нацупено ми е. Или бързат нанякъде, или никакви ги няма, или ако ги има - мълчат.
Липсва ми и Casper… Той е трениран на всичките ми състояния и в общи линии винаги успява да ми каже нещо адекватно на ситуацията и да пресече притесненията ми… а аз дори не намерих време да го видя миналата седмица, докато бях в София Дяволски ми липсва…

***

А ето и една нова звезда на блогерския небосклон - Fenia. Доколкото я познавам - смея да предвидя, че този блог ще бъде много интересно четиво занапред. Разбира се, ако не се откаже от него. {}

публикувано от: Sis ; етикети: път, снимки, честит рожден ден