Невероятно забавно ми е. Два дни яко блъскане с иформация. Вчера ми бяха прегряли реотаните и по едно време само “гледах умно”, но след двойно кафе в късния следобед се освестих и айде наново… Не ми се беше случвало от ГОДИНИ да легна и да спя като заклана повече от 5 часа. Е, снощи си легнах в 23.00 и едвам се надигнах в 7.30. Ако не се налагаше да ставам - сигурно можех да откарам поне до 10-11.00 ч.
Днес съм по в час на нещата, да не казвам, че вече почти всичко ми е ясно, останаха ми отделни питанки по софтуеъра, които ще задам утре. Научавам една камара нови неща, за сфера, която ми е почти непозната. Имам най-търпеливите учители на тоя свят 
Имайки предвид, че ги заливах с въпроси, зяпах документи, зяпах софтуеър, зяпах отдели… и не млъквах! Дължа огрооооомно благодарско на Дани и Ваня, тъй като те са основните “късметлии”, които се радват на компанията ми… Отделно на Стан и Дечо - те пък са тия, дето ми гласуваха доверие и решиха да ме “култивират” 
А, да, щях да пропусна най-изтормозения от престоя ми в София - Фения, ама тя си ме търпи ;р Делим едно легло все пак, хехе
И Иво и хлапето са на линия, те пък ме скъсват от бъзици - тази вечер например, докато пихме бира те не можаха да се докопат до “думата” доста време… В крайна сметка се докопаха… и за 20 минути ме направиха на луда калинка:) Ама какво да направя, като съм претрупана с впечатления (и нова информация), които все някой трябва да попие след мен.
Аз и сега не мога да си подредя мислите (напоследък често се случва), обаче обещавам да опиша мноооого подробно какво се е случвало тук, само че когато се прибера у нас и малко ми улегнат нещата.
(Здрасти, grozotia) ;р
Имам ново работно място:)
Официално от утре съм в София. Незнайно до кога… вероятно следващата сряда ще съм пак в Стара Загора.
Не съм на тоя свят и не мога да повярвам, че успях! ;р
И пак официално - приемам поздравления
Дано нещата да вървят по мед и масло.
P.S. А Иво ще лети на 20 май, което е събота… и със сигурност… ще го изпратя. Та софиянци, да знаете, че на 20 май може да има потоп на летището
I did it!
Шеметни почивни дни. Имаше един предварителен план, по който мислех да работя … получи се съвсем друго. Няма да описвам, защото нямам думи.
Хубаво и спокойно ми е. Имах нужда от всичко, което се случи през тези два дни. От всяка една минута, като изключвам само ранното събуждане. Толкова неща бях затворила в себе си и толкова много ми липсваше контакта, пък бил той и писмен, с две човечета (от тия, с които винаги си прекарвам добре, независимо от караниците с едното), че вече бях на път да изкукуригам. Отделно дето Стара Загора ме задушава…
По принцип не обичам непланувани неща, но този път нямах нищо против да действам спонтанно и да мисля на момента. Получи се добре, поне за мен. Бях се уморила от малките караници и многото недоверие - двете причини, поради които сама си налагах да се дистанцирам. Пълната изненада беше от спокойствието с което се приеха думите ми и от “миролюбивостта”. Бях леко зашеметена от неочакваната промяна в отношението спрямо скромната ми особа.
Говорихме си много, смяхме се много… не посмях да надигна въпроса за заминаването и упорито отказвах да взимам отношение, пак по този въпрос. Не мога, а и не трябва, да си позволя да ми проличи каква параноя ме хваща. Мога само да се надявам и от цялото си сърце да искам този път да няма никакви неприятности, никакви трудни моменти, никакви инфарктни ситуации.
****
И макар, че те не четат тук (надявам се и никога да не попадат на този сайт!) искам да благодаря:
На Иво - за изненадата; за търпението, с което се беше въоръжил; за тактичността; за доверието, което прояви; за обещаните филми; за компанията му до 3-4 сутрин; за издържливия му стомах :))) ; и най-вече за подареното усещане за уют - нещото, от което винаги съм изпитвала нужда, но много отдавна не съм имала; … и за куп други неща, които на пръв поглед са дребни, но за мен бяха от огромно значение.
На хлапето - за смеха, който предизвиква с невероятните бисери, които ръси напоследък…
Ето на, пак забих, а си бях набелязала доста неща за писане.
Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре - очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така - ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София… там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата - нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн… Мразя да чакам…
****
Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима “красива” - може и да се покажа ;)))
****
Уикенда се очертава обещаващ, но… таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф
****
Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно… Продължавам да събирам идеи;)