Crazy By Nature

Уморих се и се скрих в тишината.
Но си осигурих спокойствие. Сега сме мълчаливи, но спокойни. Едното за сметка на другото.
Всъщност те нещата винаги са взаимосвързани. Губиш едно за сметка на друго. Опитвам се да мисля позитивно. “Всяка малка гадост носи радост”. Дрън-дрън…

Все по-трудно ми е да говоря. И да пиша. Устата ми е залепнала, мислите ми препускат една след друга и е трудно да бъдат уловени и изразени. Умряла работа - така казва един мой приятел. Нямам идея защо е така, нямам идея и как да променя това. /тук се сещам за един друг лаф: всяко “Защо?” има своето “е*еш ли мааму”/. Ще ми се да излея толкова много неща, а ми е дяволски трудно да го направя.
Страх. Ето това е думата, която мина през главата ми току що. Препускаше бясно. Страх
*********
And I say this to you tonight, let us not forget. There is Hope!
The Crystal Method -Keep Hope Alive

публикувано от: Sis ; етикети: мрЪн

Ходих си на Габрово за weekend-a. И понеже родителските тела ми бяха поръчали да снимам възпитаниците ни - използвам случая да ги покажа и тук.

Това е Бари През април ще стане на годинка, но вече може да се каже, че е достигнал размерите и килограмите, които в общи линии покриват изискванията за породата му. Бари е каракачанска овчарка. Беше на 31 дни когато го взех Няма нищо общо със смешната топка косми, която беше като бебе.

За нрава му нямам думи - свиреп, своенравен, инат, перфектен пазач. Всъщност едва ли казвам нещо ново за хората, които си имат поне бегла представа за породата му. Това е втория каракачанец, който отглеждам. Първия се казваше Рим и беше отровен… Невероятни кучета са! Никак не са глупави, но не подлежат на дресировка, на каквато подлежи една немска овчарка примерно. С такова животно в дома/двора си човек може да е сигурен, че няма от какво да се страхува. Не закачат другите животни, обичат децата, внимателни са. Признават само един човек за техен “водач” и това е най-големия “кусур” на тези животни. Навремето моментите в които Рим си късаше синджира бяха ужасни, защото никой не беше в състояние да го върже… и трябваше аз да се грабвам от майната си и да си отивам до там, защото признаваше мен за висшестояща;) И с Бари е така. Интересното е, че айде, Рим е живял при мен доста време, кажи-речи наистина аз го бях отгледала, но Бари е бил при мен не повече от 4 дни… После го занесох на село и от тогава баба ми се грижи за него.

А тази тук е Кофе. Не, не сте сбъркали името - кръстена си е баш на онзи смешен негър от тайфата на Влади Въргала. Това е уникално страхлива котка… Но си е моя;) А, да - да отбележа, че е улична превъзходна откъм родителски тела. Майка и беше взета от улицата, но като порасна стана една такава рошава… До преди около 2 месеца радваше окото шляейки се по двора на село. После изведнъж изчезна… Казваше се Шуша. Не искам и да си помислям какво може да и се е случило.

публикувано от: Sis ; етикети: снимки

Сутринта в офиса ненадейно се появи Милен, заедно с Пейчо, който напусна след него. И пак стана интересно… Оказа се, че не са ни изплащани социални осигуровки от 2004, със здравните нямало проблем. Но в момента, в който двамата ми /бивши/ колеги отишли в бюрото по труда, а от там ги пратили НезнамСиКъде … се оказало, че заради тия невнесени вноски хората няма да могат да си получават по 120 лева на месец от бюрото по труда. Интересна чупка. Добре че не разчитат на тия пари… Интересното настъпи в следващия момент - когато шефката се появи при счетоводителката с някаква бланка-декларация, в която трябва да се попълнят заплати, осигуровки и незнам си още какво на даденото лице - в случая Миленски и Пейчо. Отдолу да си сложела името и да се подпишела… Девойчето отказа - много ясно. Как така ще слага подписа си под нещо, което се вижда, че не е напълно изрядно… И айде пак викове и караници… Айде пак ние сме искали да ги уморим, да ги накараме да фалират… Можели ли те да мислят за всичко…
Чакай бе, калъф, къФ шеф си, като си нямаш понятие от фирмените дела? Къде си тръгнал да се бориш, като ВСИЧКИ от администрацията си заминават за няма и 10 дни. Къде си тръгнал, след като и работниците ти в склада и цеха един по един си пишат предизвестията, но събират кураж да ти ги предадат? Къде бе, мааму стара, се биеш в гърдите, че си силен, като реално се оказваш в неособено удобната полуклекнала поза тип “посерко”.
В крайна сметка счетоводителката ни току що си заяви, че в момента, в който приключи годината ще си замине. Не и оставало много - дава си срок до 28 - и тя като мен. Ще си ходим заедно
Сега си мисля… ако на някое стъпало от бюрократическата стълбица, с която евентуално /в случай, че не си намеря работа веднага/ ми предстои да се боря се окаже, че има нещо неизправно в документите ми и то е по вина на шефовете ми - просто ще им стъжня живота. Трудовите дела са безплатни за /бивш/ работник.Да не говорим, че ако ме вбесят достатъчно нищо чудно да ги уредя с една ревизия. И тогава вече ще клекнат съвсем…
Дейба… Мразя моментите, в които озлобявам, ама тия хора просто си го търсят. И ако въпроса е във взаимно лазене по нервите - ок, така да е.
Междувременно ако има някой, който да се сеща за достатъчно голяма гадост за ей такива малоумници - да сподели

публикувано от: Sis ; етикети: работа

Днес като пич си казах, че се изнасям. Казах си и причините. Не спестих нищичко.
Естествено не се мина без цирк от страна на шефовете, ама… техен проблем. Там съм до края на февруари. А след това… каквото сабя покаже.
Все си мисля, че такова добро, умно, хубаво и възпитано същество като мен - няма начин да остане на улицата
Да видим до кога ще ми трае оптимизма… Ама ако не друго, сега поне чувствам невероятна лекота… Все едно до момента съм била натоварена с камъни Край на нервите, край на шикалкавенето, край на крясъците… КРАЙ!
А на 1.03 предизвестието ще си подава и счетоводителката. И тия малоумници (явно наистина са малоумници), след всичко което си казахме… накрая ми заявиха, че сме… стачкували. Всички. Тия не са добре, заклевам се!

публикувано от: Sis ; етикети: начало, работа