Това е Пешко 
Подарък ми е от Петър - един таласъм, който няма равен по щуротии. Пешко е на 7 години. Реалната му възраст е 12 - Петър го е разнасял със себе си 5 години преди да го подари на мен. Нямам идея каква е националността на Пешко Обиколил е заедно с мен всяко едно място, на което съм била през последните 7 години. Той ми стана нещо като талисман от как го имам. Малцина са го виждали - обикновено седи на тъмно в раницата/сака ми, освен ако вечер не се смиля и не го извадя да подиша чист въздух, но е задължително другите около мен да не го виждат! Не за друго… смеят се. Детинско било. Сигурно са прави. “Просто вещ е!”. Е, да… вещ е… но пък е “нещото”, което сякаш ме познава най-добре. Мдааам, показвам го само на Петър - в случай, че се видя с него и раницата с Пешко е на гърба ми Срещите им винаги са интересни. Петър и Пешко. Говорят си. Понякога забравят, че съм с тях… Абе странно нещо са мъжете, особено тия, дето виждайки стара плюшена играчка изтърсват нещо от рода на “Оооо, здравей приятел! Виждам, че добре те гледат…” Но пък тия двамата са много приятна гледка заедно. Трябва да ги снимам някой път /лошото е, че все по-рядко се виждаме с Петър/.
Та така. Показах на публиката Пешко. /Фения и кака ми да не се смеят!/
Сега да се похваля - показването стана с помощта на SONY DSC-S40!
Остава да разуча цялото меню и да видим дали ще се сработя с тази малка “играчка”
Пускам телевизора, сменям си програмите една след друга и… “Оууу мааайййй Гооод!”: попадам на някаква невъобразима простотия по Нова телевизия. Реклама! На бебешки пелени. Фон на рекламата - чалга някаква /мазна, гадна/, действащите лица - най-ужасните бебета на тоя свят, клатещи се в някакъв странен танц и /уж/ пеещи…
Незнам какъв вид съм имала, но докато се чудех да вярвам ли на очите си, баща ми само подметна нещо от рода на “Затвори си устата… и аз я гледах снощи с поглед на теле в железница…”.
Чудя се чий гениален мозък е измислил тази пумия. Чудя се и къде е акъла на тия от Нова телевизия, че да пускат нещо такова, с което вместо да привличат по някакъв начин аудиторията си - по-скоро я гонят.
От друга страна обаче, определено това беше реклама, която ми се наби в тиквата от раз!
Дано не я нацелвам втори път
Faithless - God Is A DJ
/не е случаен текста/
This is my church
This is where I heal my hurts
It’s a natural grace
Of watching young life shape
It’s in minor keys
Solutions and remedies
Enemies becoming friends
When bitterness ends
This is my church
This is where I heal my hurts
It’s in the world I become
Contained in the hum
Between voice and drum
It’s in the change
The poetic justice of cause and effect
Respect, love, compassion
This is my church
This is where I heal my hurts
For tonight
God is a DJ
God is a DJ
This is my church
Точно една година.
Това, което на пръв поглед откривам е че злобата и отчаянието сякаш са намалели в сравнение с “началото”.
Cheers.
If I can choose a place to go… it got to be far away from here
Somewhere outside…
And I’m out in a space where nobody else can stay.
Ама много мразя да ме нападат, без да имам вина.
… и после как съм можела да освирепявам толкова внезапно…
Бля!