Crazy By Nature

Днес си взех вестника и се зачетох в посланието на TBI - пенсионен фонд “Доверие” :

И масата е сложена, и всички са тук. Както миналата година и годината преди нея… Гледат ме насмешливо и малко иронично, малко на шега. Всички са тук…

Да ходя на ФИТНЕС веднъж седмично. Или поне веднъж месечно. И на УРОЦИ ПО ТЕНИС. Да се ОБАЖДАМ НА МАМА. Да ГОВОРЯ С ТАТКО и след “Чакай да викна майка ти…” Когато детето пита - ДА ОТГОВАРЯМ. Да ГЛЕДАМ как расте, не “Колко е порастнал?!” Да си ВЗЕМА КУЧЕ и да РАЗХОЖДАМ КУЧЕТО дори когато вали. Да бъда ПО-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ на детето от кучето. Да не ЗАСПИВАМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. Да ПРОЧЕТА КНИГИТЕ на Орхан Памук. Или поне КНИГА. Да СПРА да казвам “В смисъл…” толкова често. Да СПРА ЦИГАРИТЕ. Наистина. Не, НАИСТИНА. И да НАМАЛЯ КАФЕТО. Да ЗАКУСВАМ, да ИЗХВЪРЛЯМ БОКЛУКА. Разделно. Да се ХРАНЯ РАЗДЕЛНО, или поне здравословно. Да отида на зъболекар. Не - да ходя НА ЗАБОЛЕКАР. Да ПОЛЗВАМ ОТПУСКАТА си. Да и купувам ЦВЕТЯ и без повод. И с повод. Да съм ТЪРПЕЛИВ, когато тя каже “Трябва да поговорим…” Да не ДОПУСКАМ тя да каже “Трябва да поговорим…” Да ГОВОРЯ С НЕЯ.
Да ГОВОРЯ СПОКОЙНО в бъдеще време.
Да се НАУЧА, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре.

Всички са тук и ме гледат одобрително…
Весела Коледа и Честита Нова Година.

Не се е случвало да “прочитам реклама”, разположена на цяла страница…
Хареса ми. Хе-хе-хе и го е писал мЪж!
За себе си отбелязвам следните неща:
- да бъда по-добър приятел /че напоследък недоволните станаха много/
- да не заспивам пред телевизора /в моя случай - пред компютъра/
- да спра цигарите /или поне да ги намаля, че… кутия и отгоре на ден не ми стига вече/
- да ползвам отпуската си /мда!/
- да се науча, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре
- да намирам свободно време /обезателно!/
- да съм… търпелива /те това е наистина трудно за нервен потребител като мен/
- да …
абе толкова много неща са, че…

публикувано от: Sis ; етикети: лично

Няколко неща набързо:

1. Присъдите на нашите медици в Либия - нямам думи… а външно министерство било “възмутено” - смешници! На либийците няма да им трепне окото, както не им трепна миналата година, когато осъдиха на смърт ония турци… Пука му на Кадафи за ЕС.

2. Коледното парти мина. Беше наистина весело. Мислех си, че познавам по-голямата част от колегите си, а се оказа, че на практика от 185 присъстващи човека моя милост познаваше едва около… хм, да кажем 50. Между другото не вярвах и че толкова хора могат да се поберат в Chillout - е, побрахме се! Видях кипариса ама не разбрах кога си тръгна. Зарадвах и се много, тя на мен не толкова (май)… Успях да се видя и с Casper` за 2-3 часа; да се чуя с кака ми и с малкия.
Сега се почесвам умно по главата и се опитвам да намеря някакво свободно време в плановете за идните 3 месеца и да се завлека по софийско за 2-3 дни и… да успея да се видя с всички маймунчовци там.

3. Купих подаръците! Бяха ми проблем, защото някак си съм се изчерпала откъм идеи, но успях! Сега дишам спокойно
By the way - ако някой има идея за подарък за имен ден - да споделя на момента! Стоян има празник на 27.12 иииииии… съм наистина тотален шах и мат относно избора на подарък, мрЪн!

4. Нещата в Казанлък се движат по план Живот и здраве - наистина до Нова година ще можем да стартираме там. Не беше лесно, ама не беше и кой знае колко трудно. А и бяхме 2ма човека… от 01.01.2007 ще сме по един и сигурно няма да е толкова весело, колкото е сега. Мдаааам, ще ми липсва и на мен. Тъпа история е “свикването” с нечие ежедневно присъствие, особено ако това “присъствие” трае по 12 часа /понякога и малко повече/ в денонощие.
Абе… човек знае 2 и 200 - и с новото ще се свикне
Успях да се видя и с Коп, Бирата, Зу… Даже Зу го повторих! (кипарис, да си жива и здрава за инфото:) )

5. Към края на шофЕрските курсове съм! И още не съм утрепала никой. Майтапа на страна, но съм възхитена от себе си - не правя грешки, чувствам се спокойно зад волана - в общи линии на практика нещата са ОК. Нещо ме мързи да решавам листовки - хващам ги, минавам 10-15 въпроса и вече ме е хванал съклета. А теорията винаги ми е била слаба страна, бррр… На 5 януари ми е БЧК-то, после към средата на месеца би трябвало да ми е изпита. Това е и срока, в който би трябвало да съм безгрешна на листовки, умф… Абе как се учат знаците?

6. В събота си отивам на сееелоооо! Алелуя! Мисля да се отдам основно на спане 2 дни. Не съм спала като хората незнам от колко време и чувствам умората (да живеят 5те кафета на ден, които ме държат будна и свежа като репичка)! После… другата седмица се очертава да съм хоум алоун Ъгейн, то толкова и се завъртам у нас, де

А днес е 20 декември. Нова година наближи много… и чак днес се усетих, че нямам никаква идея къде и с кого ще празнувам. Та… от днес се напъвам… да мисля ;р

публикувано от: Sis ; етикети: лично, път, работа

Изрязани субтитри от филм… :

00:51:15,705 –> 00:51:17,900
Ако не ти харесва настоящото ти
положение, просто го промени.

00:51:17,974 –> 00:51:19,839
Ако не можеш да го
промениш - напусни.

00:51:19,910 –> 00:51:22,344
Шибаният живот си е твой, човече.

****
Hate me…it’s ok

Незнам защо ама напоследък и от малкото останали приятели получавам доволно количество хейт. Хейта си е на ниво, то се усеща. Направила съм грешка… ама и грешно съм била разбрана. Жалко, че в това беше замесен и някой, който… уф, whatever…
Знам само, че не искам на никой да преча…

****
Губя човек, с който дори не осъзнавах колко близка съм станала. Сега знам, че… е важен. За жалост знам и че е неминуемо онова… губене. Да - ще се чуваме, да - ще се виждаме, да - ще имаме някакъв контакт… и все пак нещата няма да са същите, неминуемо е отдалечаването. А толкова много съм свикнала в ежедневието си с него…
В този момент се сещам за молитвата срещу страх от “Децата на Дюн” (филма) - “пускам страха да мине през мен, и когато отмине, аз пак ще съм тук, а него няма да го има”. Нещо такова.

публикувано от: Sis ; етикети: лично, мрЪн, приятели

Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам Намерих една много малка “дупка” време в сряда сутрин и ето резултата:

Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради… с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града…)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България - вече си имам друг фаворит!

****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там… но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.

****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер - Габрово, понеделник сутрин - к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер - Стара Загора… И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече… и да продължи да дава всичко от себе си… и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика “шефче”
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща…

Стискайте палци… пак!
Simon sayed… Go, go go!

публикувано от: Sis ; етикети: път, работа, снимки