Crazy By Nature

music: Red Hot Chilly Pepers - Under The Bridge
настроение: никакво

Студ. Зъзнене. И пак студ.
Празниците заплашително приближиха… какво ти приближили, направо ми дишат във врата. Не съм купила нито един подарък /все още/. Нямам настроение. А и няма нищо по-досадно от безкрайното препускане по магазини и умуване на кого какво ще му хареса. Незнам…

Всяка година по това време нещо ми става. Не ги обичам тия зимни празници и това е. Цялата тая какафония, целия този бал с маски, цялата тази гадост ме побърква. Грам спокойствие няма. Сигурно в мен е проблема - не е възможно целия свят да е крив… по-скоро аз съм му крива.
Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 2 месеца - все едно с вълшебна пръчка излетя това време.

Отрязох част от дългата си коса. Не много - 5-6 пръста. Едно “вечнозелено” коментира това: “Ауууу, що така, бре?:( КО станало? Хъммм….ако една жена иска да промени нещо в себе си…то, знаеш, първо започва с косата;) Здравей, нова жено!:) btw…аз също си я поорязах…ам промяна едва ли ще настъпи :Р”. И при мен промяна едва ли ще настъпи. В интерес на истината някъде дълбоко в себе си знаех, че искам точно това - да променя нещо в себе си. Промених само черупката. Ще ми се някак да се променя цялата и да забравя, че съм се познавала.
На Коледа ставали чудеса…
Дали?
Нали?
… Надали…

Чудно, как ли се чувстват онези с амнезията… Какво ли е да се събудиш голям човек и да не помниш нищичко от досегашния си живот… И какво ли е да се градиш наново. Сам.

публикувано от: Sis ; етикети: празник, студ

Преди броени минути си доказах нещо, което си мислех че е само плод на моя изкривена гледна точка. Оказа се истинско:)Не очаквах, да имам основание… Изненадващо за мен самата си доказах… Че имам стойност за някой, който значи много за мен, но винаги съм мислила, че от обратната страна нещата не стоят така.
Защо някой трябва привидно да е загубил нещо/някого, за да разбере истинската му стойност тогава. Защо тия неща не се разбират, без да се налага да се подлагат на изпитание две страни. Защо трябваше да се “покрия” и да съм в неизвестност толкова време… Защо трябваше да не вдигам телефона си… Защо трябваше да се опитва 3 пъти да ме намери от чужд номер… За да разбера, че колкото и недоразумения да има, колкото и контри да се правят, на колкото и различни вълни да сме… ние имаме нужда един от друг. По един или друг начин.
Няма случайни неща. Няма и случайни хора.
**********
Have you ever loved someone so much you’d give an arm for?
Not the expression, no, literally give an arm for?
When they know they are your heart
And you know you are their armour
And you will destroy anyone who will try to harm them.

And when I’m gone, just carry on don’t mourn,
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I’m lookin’ down on you smiling
And I didn’t feel a thing so baby don’t feel no pain, just smile back.

публикувано от: Sis ; етикети: мрЪн

“Иска ти се просто да те няма. Да не си тук, да не си сега, и никога да не бъдеш, и никога да не те е имало. Вървиш по самотна пътека, вървиш назад - към миналото. С ръце в джобовете, с наведена глава, с поглед, вторачен вътре в теб, а със всеки твой дъх от носа ти излиза пара. Сякаш си машина. Крачиш със свито сърце към спомените си, събираш ги от улицата, от клоните на дърветата, пазиш ги от вятъра - да не ги отвее нанякъде, прегръщаш ги и ги целуваш.
Времето отдавна се е самоизяло… Щом зимата свършва, когато си поискаш… Времето отдавна… Празно е - вътре, в сърцето ти. След дълбоката въздишка ти се питаш: “А кое е това, което изяжда мен?”. И си отговаряш, че си като времето - самоунищожаваш се. Стоиш пред откритието си, и още малко, ще се разпаднеш. Излезе че ти мразиш времето, времето мрази теб, но ти си като времето, значи се мразиш…

Ако имах сърце, повярвай ми, щях да те обичам от цялото си сърце!”

публикувано от: Sis ; етикети: сдух

Casper е най-НЕстрашното таласъмче на тоя свят. И може би единственото, което познавам. Не си спомням някога да съм го наричала по име /казва се Петър/, за мен той е или Caspi, или таласъм, или галено му казвам “чаршафче”.
Преди малко повече от 6 години той ме извади от най-дълбоката тиня. Почти не ме познаваше, а успя да направи нещо, при което малко лекари и терапевти имат успех.
Та… днес този специален човек има рожден ден.
Думите не ми стигат, за да изредя всички най-добри пожелания… Но обещавам цял ден да се усмихвам заради него. Защото той го заслужава.

публикувано от: Sis ; етикети: casper, пожелание, приятели, честит рожден ден