Края на седмицата наближава. Чудя се накъде да се изстрелям, ще ми се да сменя малко „климата“.
Като цяло всичко си е по старому – работа, бири/кафета след работа, после home, sweet home…
Иво продължава да ме смайва с реакции… Странно, а си мислех, че е човек, който не би успял да ме изненада с нещо…
Т. ми става все по-интересен, от друга страна… Абе няма значение другата страна.
Сашо, на теб благодаря за отзивчивостта и за вкарването в час относно „американското ежедневие“. Успя да го направиш само с два разговора. 😉
Мдам… определено имам какво да кажа за много неща (особено там където съм сложила многоточията) ама май не ми стиска да ги изкарам директно наяве. Дори пред себе си.
Тъпо… човек да не е в хармония със себе си… вЕрно си е тъпо.
So…
Гласувай пръв за този пост!
sushto izpitvam panicheski strah ot weekend-a i ako nqma kakvo da prava. mnogo losho, praveneto na nishto go vuzpriemam kato grqh, kato neshto nedopustimo. v suvremennia sviat, az ne moje da skuchaia, da si gubia vremeto, dokato vsichki ostanali burzat, rabotiat, i se zabavliavat. ne me noga da pravia takiva neshta.
Абсолютно!
2 дни на едно място са в състояние да ме побъркат напоследък. Ето защо твърдо съм решила този weekend да го изкарам на място без много шум, хора, коли, РС и всякакви такива глезотии. Е… без обхват на телефона няма да мина 😉
Molia 🙂