Винаги ми е било трудно да измислям заглавия на постингите си тук.
Подгонила ме е пак някаква апатия, клоняща към депресия чак. Както казваше един мой приятел - наакала съм се.
Очаквам си отпуската с огромно нетърпение. Силно се надявам да успеем да се разберем с Охи и да ми погостува малко. Имам нужда от близък човек до себе си. Страшно много ми липсват разни минали моменти, които не мога да заровя и да приема за отминали безвъзвратно. Всъщност май там е основния ми проблем…
Иво пак се е сдухал. Чудя се как да му помогна и как да изровя някой що годе близо до него… Идея нямам как да му помогна да открие човек с вече наета квартира, при когото да се нанесе след 20ти септември, като естествено си плаща наем, консумативи и всякакви разходи… Просто ми е бедна фантазията от къде да изкопая такова “съкровище” :(( А искам мамка му! Искам някак да улесня престоя му на гза на географията, искам да е добре и най-после да се засмее истински като го чуя по телефона. Отделно дето тотално се е скапал, неговата апатия в момента е по-силна и от моята ;(
Родителските тела в неделя напускат Стара Загора за около месец… и ще съм сама. съвсем сама, освен ако Охи не се довлече. Не знам да се радвам ли (както обикновенно) или да се спичам съвсем, тъй като нещо едва ли не ме е страх да оставам сама с мислите си. А с мислите си оставам насаме когато няма никой в “моята крепост”…
Пълни глупости пак… ;((
Lost in time I can’t count the words
I said when I thought they went unheard
All of those harsh thoughts so unkind
‘cos I wanted you
And now I sit here I’m all alone
So here sits a bloody mess, tears fly home
A circle of angels, deep in war
‘cos I wanted you
Weak as I am, no tears for you
Weak as I am, no tears for you
Deep as I am, I’m no ones fool
Weak as I am
So what am I now I’m love last home
I’m all of the soft words I once owned
If I opened my he heart, there’d be no space for air
‘cos I wanted you
Weak as I am, no tears for you
Weak as I am, no tears for you
Deep as I am, I’m no ones fool
Weak as I am
In this tainted soul
In this weak young heart
Am I too much for you
In this tainted soul
In this weak young heart
Am I too much for you
In this tainted soul
In this weak young heart
Am I too much for you
Weak as I am
Am I to much for you
Weak as I am
……………….
Случайно нацелих тая песен в един стар диск…
Едно време често си я тананиках…
мрън
Размазах се!
Пътуването в петък беше ужасно - пристигнах с 3 часа закъснение, посред нощ. И нито едно такси на гарата… Добре че вуйчо ми е отзивчив - събудих го и човека след 5 минути беше на гарата и ме закара до бабини.
Няма нищо по хубаво от това, да се завърнеш на мястото, на което си отраснал. И нищо по-хубаво от селска къща, безкрайно добра баба, здрав сън и силна храна (да живее баба ми! 
). И спокойствие, съчетано с тишина и безгрижие. Абе приказка направо!
За тези два дни успях да се разходя из всичките пътеки в гората, които като дете често обикалях, успях да обиколя двата извора и 3-те чешми, пак на различни места в гората. Установих, че чешмата, на която преди мноооого години за пръв път целунах момче (или беше обратното… не разбрах много какво става тогава;) )е пресъхнала… Тъжно ми стана… След това се прибрах, пуснах кучетата и реших да се покатеря пак на скалите - и това е нещо, което не съм правила поне от миналата есен насам. Стигнах до извода, че трябва да спра цигарите - не е истина с колко зор се изкачих на върха, а там горе направо си изкашлях дробовете.Аз често стигам д о тоя извод де Както и да е - като се покатерих първото нещо което направих, след като се проснах изнемощяла на поляната горе, беше да запаля цигара… после още една… после изгълтах около литър вода (слизането беше придружено с усета за плацикаща се в корема ми вода)… после поиграхме малко с кучетата, огледахме малката пещера и заслизахме.
От толкова много време съм имала нужда именно от такова зареждане на батериите. Винаги намирам себе си, когато си отида там… Та там са минали първите ми 7 години, там са минали една камара ваканции… Там са се случили толкова хубави неща. Имам невероятни спомени от детството си на тези места…
Ех… докато пиша това се чувствам толкова стара и толкова далеко от всичко минало…
Но този път отиването ми на село беше като “пробуждане”, нещо като “дзен-пътуване”.
Определено съм си заредила батериите сега;)
А днес е понеделник…
МРАЗЯ ПОНЕДЕЛНИЦИ!
(да си го кажа ПАК!)
Края на седмицата наближава. Чудя се накъде да се изстрелям, ще ми се да сменя малко “климата”.
Като цяло всичко си е по старому - работа, бири/кафета след работа, после home, sweet home…
Иво продължава да ме смайва с реакции… Странно, а си мислех, че е човек, който не би успял да ме изненада с нещо…
Т. ми става все по-интересен, от друга страна… Абе няма значение другата страна.
Сашо, на теб благодаря за отзивчивостта и за вкарването в час относно “американското ежедневие”. Успя да го направиш само с два разговора.
Мдам… определено имам какво да кажа за много неща (особено там където съм сложила многоточията) ама май не ми стиска да ги изкарам директно наяве. Дори пред себе си.
Тъпо… човек да не е в хармония със себе си… вЕрно си е тъпо.