Имах куче, което ме гледаше по същия начин, когато си тръгвах от село след края на летните ваканции… Сега Стифлър ме гледа така… И Бари…
Аз самата сигурно имам подобен вид. Липсата е ужасно нещо, ако не можеш да я запълниш/замениш с нещо друго.
Пуснала съм си Eurithmics - Sweet Dreams.mo3 Всъщност това е парчето, което въртя от няколко дни насам почти нон стоп.
Sweet dreams are made of this…
….
Everybody is looking for something
Другото, което често въртя е Chicane - Sawtwarter.mp3. Горещо го препоръчвам на всичките си познати, макар да е старичко като звучене…
Ден като ден… Е да, гласоподавателен ден. Да видим сега какво ще ни подадат на нас политиците.
Вчера звъннах на Иво, за 15 стотинки на минута… Качеството на връзката беше невероятно… Задавам си въпроса защо БТК не направи нещо по въпроса с цените си - та за 1 импулс в мрежата на БТК се плащат по 11 стотинки, при това не всеки път качеството на услугата им е на ниво. За пореден път си казах “Да живее I-net”. Дадох 1.50 лв. за 10 минутен НЕВЕРОЯТНО КАЧЕСТВЕН разговор до САЩ и в същото време дадох 40 стотинки за разговор от 3 минути до Габрово, през мрежата на БТК. Къде е логиката и аз незнам. Но си мисля, че ако имах нужните познания и средства - вероятно съвсем бих от*бала домашния си телефон за сметка на разговорите през Интернет.
Whatever..
Успях да насмогна и на работата си. Лошото е, че тъкмо пооправих нещата и ето че идва нов месец, съответно нови фактури за обработка, нови поръчки, нови главоболия с чужбина, нови складови наличности и миниревизии… Мъкаааа! Искам да е август вече;) Наумила съм си след 15-20 да излизам в отпуск и да намина малко по морето. Дано не ми се провалят плановете де;)
Чух го!
Разгеле! Добре е тоя ГЗ! Позна ме на секундата, в която казах “Добро утро, търся Иво”. Последва едно “Аз съм бе сисок”, придружено със смях. Беше сънен. Имах късмета да го хвана в единствения му ден, в който отива на работа в 11ч., иначе точно в 7 (колкото беше когато му звъннах) изчезвал от квартирата. И въпреки че прекъснах съня му, беше осезаемо доволен, че ме чува. Каза, че за момента е добре, скапвали ги от работа още от деня на пристигането им там. Очаква всеки момент да сменят квартирата си. Леко притеснен е, че вероятно ще го набутат във Вашингтон, вместо в Арлингтън, което било нещо като предградие на Вашингтон. Съответно във центъра на столицата на САЩ цените на квартирите били безбожни… “Копеле, ако наистина се наложи да съм във Вашингтон, вместо тук, да знаеш, че все едно сам съм си го начукал, ама много здраво…”.
Освен това ми каза, че сестра му си падала по мен хахахахах! И майка му! хахахаха!
В общи линии се кротнах и аз, седнах си на дупето вече спокойна…
Изцъклих се като мернах някаква цена на БТК за разговор с продължителност от 1 минута до САЩ за 3 000 лв. … Дали наистина е така? Ако е така, май е редно да си търся нова работа, мда… Някой да има идея относно цени на такива разговори?
“Коооопеелеееееее, баси деня!” - лаф на лапето.
Докато всичко вървеше на криво - изведнъж нещата някак си се наредиха.
Чух се с Михаела, сестрата на Иво. Ок бил, днес се обадил. От два дни бил на бачкане… Първия път не звучал много добре, но за сметка на това днес бил ОК. Живеел в някакъв апартамент, временно настанен е, с още 4 момчета. До края на следващата седмица би трябвало да го преместят в нещо по-голямо и ще бъдат 6 човека под един покрив. За момента нямал достъп до нет, затова и било това затишие. Довечера се разбрахме да и звънна у тях и да ми продиктува домашния (временен) и служебния му телефон… Живот и здраве утре по това време се надявам да успеем да се чуем, стига да не оплета часовите разлики (и да не се наложи да ме псува наум).
Малко след това се чух и със zlatkata, хехе. Всичко си е ток и жица…
Turn the page.
Дано и утрешния ден ме зарадва с нещо добро… Бе не спирам да съм негативно настроена, незнам защо… А до сега 6-тото ми чувство никога не ме е лъгало. Силно се надявам този път да ме лъже… Мда!