Уморена съм. Физически (и не само…).
В петък Зузу най-после успя да ме вмъкне някак в маршрута си от Варна до Павликени… Не се бяхме виждали от Нова година. Имахме толкова неща за казване. Още вечерта я замъкнах на механа с колегите си - изкарахме си весело… Не знам какъв ром пих, но в момента, в [...]
За пореден път гледах “Плажът”. Подсетих се покрай един попаднал пред погледа ми quit message в IRC, на непознат за мен човек - Quit: [******]has quit IRC (iskam da jiveq kato v “The Beach”!). На мен също ми мина тази мисъл, докато гледах филма за пръв път… преди да видя края му. Съвършенното място.
Мисълта ми [...]
Днес беше 17… Другия месец, на 17, в 6.00 сутринта е полета му за майната си…
Отново.
Сякаш думите са без значение.
Сякаш се изразяваме по-добре мълчейки.
Сякаш спомена за погледа ни говори много повече от недоизречените от едната или от другата страна думи.
Сякаш в тишината сме по-сигурни.
Сякаш в тишината не се правят грешки… или ако се правят - остават незабележими.
Сякаш мълчейки крясъка остава невидим…
Сякаш мълчейки не ми идва да забия ноктите си в [...]
